— Сега вече знаем защо онези квегански галери бяха толкова далече от брега си. Щом Кралството вади такива бойни кораби в Горчиво море, то Квег…
— Виж знамето на главната мачта, Амос — каза Арута.
Навлязоха в залива, минавайки покрай кораба. На носа му беше изписано името — „Кралски грифон“.
— Боен кораб на Кралството, няма съмнение, но досега не бях виждал такъв с друго знаме освен на Крондор — каза Амос. На върха на най-високата мачта плющеше черен копринен правоъгълник с извезан в средата златен орел. — Мислех, че познавам всички знамена из Горчивото море, но това е ново за мен.
— Същото знаме се вее и по кулите — каза Мартин и посочи към града.
Арута промълви:
— Това знаме никога досега не е виждано в Горчивото море. — И мрачно добави: — Докато не ви кажа нещо друго, сме само наталийски търговци и нищо повече.
— Чие знаме е това? — попита Амос.
Вкопчил длани в перилото, Арута отвърна:
— Знамето на втория по древност дом в Кралството. Възвестява, че моят братовчед Ги, херцогът на Батира, е в Крондор.
Глава 24
Крондор
Ханът беше претъпкан. Амос поведе Арута и Мартин през гостилницата до една празна маса край камината. Докато сядаха, откъслечни думи от приказките на мъжете по масите стигнаха до ушите на Арута. Настроението бе доста по-сдържано, отколкото му се бе сторило в началото.
Мислите му се въртяха трескаво. Намеренията му да осигури помощта на Ерланд бяха рухнали едва няколко минути след като стигнаха пристанището. По всичко из града си личеше, че Ги дьо Батира не е просто на гости в Крондор, а го държи изцяло под свой контрол. Патрулите на градската стража преминаваха, водени от офицери в черното и златното на Батира, а знамето на Ги се вееше на върха на всяка градска кула.
След като една от прислужващите повлекани най-сетне застана до масата, Амос поръча три халби ейл и мъжете зачакаха мълчаливо, докато им ги донесат. Когато слугинята ги остави, Амос отпи от пяната и каза:
— Сега ще трябва да стъпваме много внимателно.
— След колко време можем да отплаваме? — попита Арута.
— Поне три седмици. Трябва трюмът да се закърпи добре и да сменим кила. Колко точно, зависи от строителите. Зимата е лошо време: търговците трупат корабите си по доковете за ремонт, за да са изправни напролет. Това ще ми е първата грижа утре.
— Много е дълго. Ако се наложи, купи друг.
Амос вдигна вежди.
— А пари откъде?
— От сандъка ми на борда. — С мрачна усмивка Арута добави: — Цураните не са единствените, които бъркат политиката с войната. За мнозина благородници на Изток войната е нещо толкова далечно, че почти не могат да си я представят. За всичките тези девет години са виждали само писма. А нашите верни на Кралството търговци не даряват продоволствие и кораби от едната си обич към крал Родрик. Парите ми трябва да покрият цената за довеждането на кралски войски в Крудий, както за разходите, така и за подкупите.
— Добре — отвърна Амос, — но дори така ще ни трябват седмица-две. Човек не може току-така да се набута в наддаването за кораби и да плати в злато за първия, който му предложат. Не и ако държи да не привлича излишно внимание. Пък и повечето кораби за продан едва ли си струват. Ще иска време.
— А и проливите — намеси се Мартин.
— Вярно е — съгласи се Амос. — Макар че можем да тръгнем полека край брега към Сарт и да изчакаме там по-добро време, за да се проврем през проливите.
— Не — възрази Арута. — Сарт все още е васален. Щом Ги държи под контрол Крондор, със сигурност има свои агенти и войници там. Няма да сме в безопасност, докато не излезем от Горчивото море. В Крондор ще привлечем по-малко внимание, отколкото в Сарт. Тук чужденците не са рядкост.
Амос го изгледа продължително.
— Хм. Не твърдя, че те познавам добре, но не мисля, че се тревожиш толкова за собствената си кожа, колкото за нещо друго.
Арута огледа разсеяно помещението.
— Май трябва да намерим по-усамотено място за разговор.
Амос изпръхтя недоволно и се надигна от стола си.
— „Моряшко безгрижие“ не е мястото, където предпочитам да отсядам, но за целта ни ще свърши работа. — Провря се по тясната пътека до тезгяха и заговори дебелия ханджия. Собственикът скоро му посочи стълбите и Амос кимна, махна с ръка на спътниците си и ги поведе през претъпканата зала към стълбището, а после — по дълъг коридор до последната врата. Отвори я и им даде знак да влязат.
Стаята, в която се озоваха, не се отличаваше с особени удобства. На пода лежаха четири сламеника. Голям олющен сандък в ъгъла служеше за обща ракла. Примитивна лампа — само един фитил, натопен в глинена паница — бе поставена върху грубата маса.