Амос затвори вратата и Арута каза:
— Сега разбирам какво имаше предвид с предпочитанията.
— Спал съм и на много по-лоши места — отвърна Амос, докато сядаше на една от постелите. — Ако държим да си опазим свободата, ще трябва да си съчиним правдоподобни самоличности. Теб засега ще те наричаме Артур. Достатъчно близко е и може да се обясни, ако някой сбърка да те нарече с истинското ти име и ти се обърнеш или му отговориш. Освен това ще го запомниш лесно.
Арута и Мартин също седнаха и Амос продължи:
— Артур — привиквай вече с това име, — за пътувания по градове знаеш колкото един напръстник, което е два пъти повече от знанията на Мартин. Най-добре ще е да играеш син на някой дребен благородник от някое по-затънтено място. Мартин, ти си ловец от хълмовете на Натал.
— Говоря речта им прилично.
Арута се усмихна криво.
— Дай му само един сив плащ и ще мине за щурмовак. Аз не говоря речта на Натал, нито кешийски, така че ще бъда синът на дребен източен благородник, дошъл за забавления. Малцина в Крондор знаят и половината барони на Изтока.
— Стига да стоиш по-далече от Батира. При всички тия черни табарди наоколо остава само да се сблъскаш с някой братовчед сред офицерите на Ги.
Лицето на Арута помръкна.
— Прав беше за тревогите ми, Амос. Няма да напуна Крондор, докато не разбера какво точно прави Ги тук и какво възнамерява да предприеме във връзка с войната.
— Дори утре да намеря кораб — отвърна Амос, — което едва ли ще стане, имаш предостатъчно време да подушиш наоколо. Може би ще разбереш повече, отколкото би искал да знаеш. Големият град е лошо място за пазене на тайни. Клюкарите ще си предлагат стоката по пазарите и всеки простак в града ще знае достатъчно, за да си съставиш ясна картинка какво става. Само не забравяй да си държиш устата затворена и ушите — отпушени. Клюкарите ще ти пробутат стоката си за всичко, което искаш да научиш, и веднага след това ще докладват на първия срещнат страж, че разпитваш, така че преди да си се озърнал, вече ще се знае. — Той се протегна и добави: — Още е рано, но мисля да слезем да похапнем нещо и да лягаме. Много неща имаме да обсъдим.
Арута с мъка дъвчеше изстиналия месеник и насила поглъщаше мазната стока на баничаря. Не искаше и да погледне какво се крие под жилавата кора в добавка към телешкото и свинското, с което продавачът го бе уверил, че е пълна.
Изгледа накриво гъмжащия от хора площад пред портите на двореца на принц Ерланд. След като приключи с баницата, прекоси до сергията с ейл и си поръча голяма халба, за да отмие мазния вкус. През последния час бе обикалял привидно без цел от сергия на сергия и купуваше това-онова, преструвайки се на синче на дребен благородник. И през този час бе научил доста.
Скоро се появиха Мартин и Амос — близо час преди уговореното за срещата време. Лицата и на двамата бяха помръкнали и те се оглеждаха нервно. Амос махна с ръка на Арута да ги последва. Запровираха се през гъстата навалица и бързо излязоха от района на площада. Стигнаха до един доста по-недружелюбен, но и не толкова оживен район на града и продължиха, докато Амос не им даде знак в коя точно сграда да влязат.
Щом пристъпиха през прага, ги лъхна гореща пара, сред която изникна фигурата на дошлия да ги посрещне слуга.
— Баня? — учуди се Арута.
Амос му отвърна без хумор:
— Време е да махнем мръсотията от пътя, Артур. — А на слугата каза: — Потилня за тримата.
Човекът ги отведе до съблекалнята и връчи на всеки по една кърпа от груба тъкан и платнена торба за вещите. Съблякоха се, увиха се в кърпите и понесоха дрехите и оръжията си в торбите до потилнята.
Помещението беше цялото облицовано с плочки, макар че стените и подът бяха зацапани и се виждаха зеленикави петна плесен. Въздухът беше задушлив и зловонен. Полуголо хлапе клечеше по средата на стаята, пъхаше дърва в пещта и заливаше с вода нагорещените камъни. Парата се вдигаше на гъсти облаци.
След като седнаха на пейката в другия край на помещението, Арута попита:
— Защо баня?
— Стените на нашия хан са прекалено тънки. Пък и много неща се уреждат по такива места, тъй че трима мъже, които си шепнат в ъгъла, няма да привлекат излишно внимание. — Той подвикна на момчето: — Ей, момко, я тичай да донесеш малко изстудено вино. — Амос подхвърли на хлапака един сребърник и той го улови във въздуха, но не помръдна. Капитанът му хвърли втори и малкият се изниза, а Амос въздъхна. — Цената на студеното вино се е удвоила от последното ми идване тук. За известно време ще сме сами, но не за дълго.