— Какво става? — попита Арута, без да прави усилие да скрие недоволството си. Кърпата го бодеше, в помещението вонеше, а и се съмняваше, че ще излезе оттук по-чист, отколкото ако си беше останал на площада.
— Двамата с Мартин имаме тревожни новини.
— Аз също. Вече разбрах, че Ги е вицекрал в Крондор. Какво друго сте научили?
— Подслушах един разговор, който ме кара да мисля, че Ги държи Ерланд и семейството му под стража в палата — каза Мартин.
Арута присви очи и заговори с гняв.
— Дори човек като Ги не би се осмелил да посегне на принца на Крондор.
— Би могъл, с позволението на краля. Знам нещо за тази неприятност между краля и принца, но е ясно, че сега в Крондор властва Ги и действа с разрешението на краля, ако не и е благословията му. Може би болестта на краля се е задълбочила.
— Лудост, ако трябва да сме точни — отряза Арута.
— И за капак на всичко — намеси се Амос, — изглежда, че сме във война с Велики Кеш.
— Какво! — скочи Арута.
— Слух, нищо повече. — Амос заговори тихо и бързо: — Преди да намеря Мартин, подуших малко около един дом за развлечения недалече от гарнизонните бараки. Подслушах няколко подпийнали войничета, че тръгват призори на поход. Когато обектът на моментната жар на едно от войничетата го попита кога ще се видят пак, той й отвърна: „Не преди да идем и да се върнем от Долината, стига да извадим късмет.“ При това спомена името на Рутия, Покровителката на късмета, та да не остане безразлична при споменаването на нейната област.
— Долината ли? — каза Арута. — Това може да означава само Долината на сънищата. Кеш трябва да е ударил гарнизона в Шамата с експедиционна част от войници-псета. Ги не е глупак. Съобразил е, че единственият правилен отговор е бърз, непоколебим удар от Крондор, за да покаже на императрицата на Велики Кеш, че все още можем да си пазим границите. След като войниците-псета бъдат изтласкани на юг от клисурата, чака ни нов кръг безплодни преговори кой има права над нея. Това означава, че дори Ги да има желание да помогне на Крудий, в което се съмнявам, не би могъл да го направи. Няма да остане време да се справи с Кеш, да се върне и да прехвърли войската в Крудий до пролетта, дори до ранно лято. — Арута изруга. — Горчиви новини са това, Амос.
— Има и още. Рано днес реших да прескоча до кораба, за да се уверя, че Васку държи всичко в ръце и че хората не прекаляват с ругатните, че ги държим на борда. Корабът ни е под наблюдение.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Двама хлапаци се въртят на кея и се правят, че уж кърпят мрежа, но всъщност не вършат нищо. Изгледаха ме много внимателно, като се качвах и на връщане.
— Кои мислиш, че може да са?
— Знам ли? Може да са хора на Ги или от тези, които все още са верни на Ерланд. Може да са агенти на Велики Кеш, контрабандисти и дори Шегаджии.
— Шегаджии ли? — попита Мартин.
— Гилдията на крадците — поясни Арута. — Малко неща могат да се случат в Крондор, без да ги е разбрал водачът им, Върлината.
Амос добави:
— Тази тайнствена особа държи Шегаджиите по-здраво, отколкото един капитан екипажа си. Има места в града, където дори принцът не може да стъпи, но няма място в Крондор, което да е недостъпно за Върлината. Ако е проявил интерес към нас, все едно по какви причини, това е повод за безпокойство.
Разговорът им се прекъсна от появата на малкия слуга. Той постави пред тях запотена от студ гледжосана кана с вино и три чаши.
— Момче, я прескочи до най-близкия продавач на благовония — каза Амос. — Това място вони. Купи нещо да го хвърлиш в огъня.
Момчето ги изгледа малко нащрек, но Амос му подхвърли още една монета и хлапакът сви рамене и излезе.
— Скоро ще се върне, а друг повод да го разкарам не мога да измисля — каза Амос. — Все едно, тук скоро ще се напълни с търговци, дошли да ударят по една следобедна потилия. Когато момчето се върне, пийваме винцето, отпускаме се и гледаме да не бързаме да излизаме. Е, добре все пак, че в цялата тая мътилка има и един светъл лъч.
— И какъв е той? — попита Арута.
— Ги скоро ще се махне от града.
Арута присви очи.
— Все пак ще останат назначените му слуги. Но това, което казваш, наистина е донякъде утешително. Малцина в Крондор могат да ме разпознаят, защото минаха близо девет години, откакто за последен път бях тук, а и повечето от тях сигурно са изчезнали заедно с принца. Освен това обмислям един план. Щом Ги напусне Крондор, ще мога по-лесно да го осъществя.
— Какъв план? — попита Амос.
— Ще ви кажа, след като го обмисля внимателно. Къде можем да се видим без риск да ни подслушат?
Амос се замисли.