— Бардаците, дюкяните с опиум и залите за комар са също толкова неподходящи, колкото и хановете. Или Шегаджиите ги държат под контрол и отбелязват всеки, който влезе и излезе, или има други, които се мотаят наоколо и слухтят за сведения, които да продадат. Ако някой те подслуша да изречеш нещо, което не бива, Шегаджиите или градската стража ще те спипат за минута. — Смълча се за миг, после се усмихна. — Сетих се! Когато камбаната на Градската кула удари два часа след залез, ще се срещнем на Храмовия площад.
Момчето се върна и подхвърли вързоп уханни билки в огъня и разговорът им секна. Арута се облегна на стената и отпи от леденото вино. Притвори очи, но не можа да се отпусне, притеснен от създалото се подожение. След малко реши, че планът му може и да сполучи, ако успее да се добере до Дуланик. Изгарящ от нетърпение, той стана пръв и след като се изтри и облече, излезе навън.
Мартин и Амос дойдоха на Храмовия площад от различни страни. Наоколо се издигаха храмовете на главните и по-малки божества. Няколко от тях гъмжаха от поклонници и богомолци, влизащи и излизащи през разтворените им порти, други пустееха.
Амос стигна до принца и го попита:
— Как мина следобедът?
Арута му отвърна тихо:
— Постоях в една кръчма, сам. Подслушах няколко разговора за Ерланд, но колкото пъти се опитвах да се доближа, говорещите млъкваха или се отдръпваха. Иначе успях да обмисля плана си.
Мартин се огледа и промълви:
— Злокобно място си избрал за среща, Амос. В тоя край на площада са се струпали всички богове и богини на мрака и хаоса.
Амос сви рамене.
— Затова пък няма много минувачи привечер. И виждаш всеки, който те приближи. — Той се обърна към Арута. — Е, какъв ти е планът?
Арута заговори тихо и бързо:
— Тази сутрин забелязах две неща: личната гвардия на Ерланд все още охранява терена на двореца, което означава, че контролът на Ги си има граници. Второ: неколцина от придворните на Ерланд влязоха и излязоха съвсем свободно, така че голяма част от ежедневните задължения по управлението на Западните владения трябва да е останала без промяна.
Амос поглади замислено брадата си.
— Изглежда логично. Ги е довел със себе си своята войска, но не и управителите си. Останали са да се грижат за реда в Батира.
— Което означава, че лорд Дуланик и някои други, които не хранят голяма симпатия към Ги, би трябвало все още да могат да ни помогнат. Ако Дуланик реши да помогне, все още мога да успея.
— Как? — попита Амос.
— Като рицар-маршал на Ерланд, Дуланик държи под властта си васалните на Крондор гарнизони. Единствено с неговия подпис и печат гарнизоните могат да бъдат призовани на поход в Долината на сънищата или към Малаково средище. Ако им заповяда да тръгнат към Сарт, могат да се присъединят към тамошния гарнизон и да се отправят с кораби за Крудий. Маршът ще е труден, но все пак можем да ги доведем в Крудий до пролетта.
— А и няма да навреди на баща ти, също така. Тъкмо се канех да ти кажа: чух, че Ги е пратил войници от крондорските гарнизони при баща ти.
— Странно. Не мога да си представя Ги да иска да помогне на татко.
Амос поклати глава.
— Не е толкова странно. За твоя баща ще изглежда, че Ги е бил изпратен от краля само за да помогне на Ерланд, тъй като подозирам, че слуховете за задържането на Ерланд под стража все още не са плъзнали надалече. Същевременно това е чудесен повод да опразни града от офицери и бойци, верни на принца. Въпреки това за баща ти това ще е щедра услуга. Ако се пресметне, излиза, че близо четири хиляди души са заминали или тръгват на север. Това може да се окаже достатъчно, за да се справи с цураните, ако те тръгнат срешу херцога.
— Но ако тръгнат срещу Крудий? — намеси се Мартин.
— Точно затова трябва да проникнем в двореца и да намерим Дуланик.
— Как? — попита Амос.
— Надявах се ти да предложиш нещо.
Амос наведе глава, помълча малко, след което попита:
— Има ли в палата някой, на когото можеш да се довериш?
— Преди можех да изброя поне дузина, но тази история ме кара да се съмнявам във всеки. Кой е на страната на вицекраля и кой поддържа принца — изобщо не мога да предположа.
— Тогава ще трябва да подушим още малко. И да подразберем за кораби, подходящи за транспорт. Като наемем няколко, трябва да ги измъкваме от Крондор по един — по два, през няколко дни. Поне десетина ще ни трябват, за да превозим хората от три гарнизона. И то ако получиш подкрепата на Дуланик, което ни връща отново на въпроса как да се набутаме в палата. — Амос изруга тихо. — А бе, ти сигурен ли си, че не искаш да зарежеш тая работа и да станеш един приватер? — Изражението на Арута ясно показа, че не му е до смях, и Амос въздъхна. — Знаех си, че няма да искаш.