Така мина близо седмица, без да научат нещо ново. След това, в края на шестия ден, откакто Ги бе напуснал града, Арута бе спрян сред гъмжащия площад пред двореца от гласа на Мартин.
— Артур! — извика ловецът, затичан към него. — Ела бързо. — И го поведе към „Моряшко безгрижие“.
В хана завариха Амос вече в стаята, изтегнат на сламеника си преди поредната нощна обиколка из Бедняшкия квартал. Щом вратата се затръшна, Мартин каза:
— Струва ми се, че знаят, че Арута е в Крондор.
Амос се надигна, а Арута промълви:
— Какво? Как?…
— Влязох в една кръчма до войнишките бараки малко преди обяд. Нямаше много хора — нали войската вече замина. Тъкмо когато се канех да си тръгна, влезе един Писар на градския пристав. Готов беше да се пръсне от клюката и трябваше непременно да я сподели с някого. И аз, с помощта на малко вино и с нужното уважение към толкова важна особа, му развързах езика. Каза ми три неща. Лорд Дуланик е изчезнал от Крондор в нощта, в която замина Ги. Има някаква история, че се бил оттеглил в едно от безименните имения някъде на север, след като Ги е станал вицекрал, но според писаря едва ли е така. Второто е вестта за смъртта на лорд Бари.
Арута се слиса.
— Лорд-адмиралът на принца е мъртъв?
— Бил загинал при загадъчни обстоятелства, въпреки че официално съобщение за смъртта му няма. Възложили командването на крондорската флота на някакъв източен владетел, Исуп.
— Исуп е човек на Ги — уточни Арута. — Командваше ескадрите на Батира в кралската флота.
— И последно, похвали се, че знаел някаква тайна, свързана с издирването на някого, когото той нарече само „роднина на вицекраля“.
Амос изруга.
— Не разбирам как, но някой те е разпознал. След като Ерланд и семейството му са фактически пленници в двореца, едва ли е възможно някой роднина на краля да се е разхождал през последните дни из Крондор, освен ако не са се навъдили и други, за които не си ни казвал.
Арута пренебрегна тъпия моряшки хумор. Докато Дълголъкия разказваше историята си, всичките му планове да намери помощ за Крудий рухнаха. Крондор се оказа в ръцете или на хората, верни на Ги, или безразлични кой точно управлява от името на краля. Не оставаше никой, към когото да се обърне за подкрепа, и невъзможността да докара помощ у дома го изпълни с горчивина.
— Тогава нямаме друг изход освен да се връщаме в Крудий колкото се може по-скоро — промълви той.
— Май няма да е толкова лесно — каза Амос. — Тук стават и други странни неща. Бях по разни места, където обикновено човек може да се договори с някой, готов да свърши нещо непочтено, но навсякъде, където поразпитах — дискретно, не се съмнявайте — се натъкнах на сурово мълчание. Човек, ако не знае как стоят нещата тук, би си помислил, че Върлината е затворил дюкяна си и Шегаджиите до един са се записали да служат в армията на Ги. Никога не се бях натъквал на такава сбирщина от онемели кръчмари, нищо незнаещи курви, невежи просяци и глътнали езиците си комарджии. Не е нужно да си гений, за да схванеш, че е дадена заповед никой да не говори с непознати, колкото и добра да е офертата. Така че не можеш да потърсиш помощ да се измъкнем на свобода от града и ако агентите на Ги знаят, че си в Крондор, блокадата няма да се вдигне, нито портите ще се отворят, колкото и гръмко да викат пред тях търговците, преди да те заловят.
— Здраво сме се оплели в примката — съгласи се Мартин.
— Но ако хората на Ги само подозират, че съм в Крондор, търсенето може да им омръзне.
— Вярно — съгласи се Амос. — И след време Шегаджиите също може да се пооткрехнат. Ако те се съгласят да помогнат — срещу значителна сума, можеш да си сигурен — ще разполагаме с мощна подкрепа, за да напуснем града.
Арута стисна юмрук и го удари в сламеника, на който седеше.
— Проклетият Батира! Бих го убил тутакси. Той не само вреди на Запада, но рискува да предизвика още по-голямо разцепление между двете владения, поставяйки васалните на принца земи под своето знаме. Ако се случи нещо лошо с Ерланд и фамилията му, гражданската война е почти сигурна.
Амос замислено поклати глава.
— Заплетена мисия се оказа тази, и не по твоя вина, Арута. Въпреки това — да не изпадаме в паника. Приятелят ни Мартин може и да не е разбрал добре думите на пристава или онзи просто ги е изрекъл, за да го чуе какво ще каже. Трябва да сме предпазливи, но не можем да скочим и да побегнем. Ако изведнъж изчезнеш, все някой ще забележи. Най-добре е засега да останеш около хана и да се държиш както обикновено. Аз ще продължа да се опитвам да се добера до някого, който може да ни измъкне от града — контрабандисти речем, ако не Шегаджиите.