Арута се надигна от постелята и каза:
— Нямам никакъв апетит, но досега винаги сме вечеряли заедно в гостилницата. Предполагам, че ще е най-добре скоро да слезем долу за вечеря.
Амос му махна с ръка да седне.
— Позадръж се тук още малко. Аз ще изтичам до кейовете да навестя кораба. Ако този писар е бил прав, със сигурност ще претърсват корабите в пристанището. Няма да е зле да предупредя Васку и екипажа да са готови да се преместят на по-глухо място в дока, ако се наложи, и да скрият някъде сандъка ти. Ремонтът няма да приключи поне още седмица, така че трябва да внимаваме. Колкото за блокадите, случвало ми се е да ги пробивам. Не бих рискувал с толкова паянтов кораб като „Вятърът на зората“, но ако не намерим друг… — На вратата се обърна към Арута и Мартин. — Скоро ще се върна, момчета. Преживявали сме и по-трудни времена, не губете кураж.
Когато Амос влезе в гостилницата, Арута и Мартин седяха мълчаливо. Морякът издърпа стол, поръча си ейл и ядене и след като му ги поднесоха, каза:
— Всичко е уредено. Сандъкът ти е на безопасно място, докато сме на пристан.
— Къде го скри?
— Увит е здраво в промазано платно и вързан за котвата.
Арута беше впечатлен.
— Под водата?
— Нови дрехи винаги можеш да си купиш, а златото и скъпоценните камъни не ръждясват.
— Как са хората? — попита Мартин.
— Ръмжат, че и тая седмица трябва да стоят в пристанището, и то на борда, но са добри момчета.
Вратата на хана се отвори и влязоха шестима мъже. Петима седнаха на масата до вратата, а шестият остана прав и заоглежда помещението. Амос изсъска:
— Вижте го оня с мишето лице, седналия. Той е един от хлапаците, дето следеше кейовете последната седмица. Изглежда, са ме проследили.
Мъжът, който беше останал прав, забеляза Амос и се приближи до масата им. Носеше грубо моряшко облекло. Усмихна им се, стиснал вълнената си капа в мазолестите си длани.
Амос кимна и мъжът проговори.
— Ти си господарят на „Вятъра на зората“. Искам да поговоря с теб.
Амос повдигна вежди, но посочи свободния стол и мъжът седна.
— Казвам се Радбърн. Търся работа, капитане.
Амос погледна спътниците на Радбърн, които се правеха, че не забелязват какво става.
— И защо на моя кораб?
— Опитах на други. Всички са пълни. Просто си помислих дали да не те попитам.
— Кой беше последният ти капитан и защо напусна службата си при него?
Радбърн се засмя добродушно.
— Ами, напоследък плавах само в залива и покрай брега. Стоя вързан тука има-няма цяла година. — Прислужницата се приближи до масата им и той замълча. Амос поръча още по ейл и когато сложиха една от халбите пред Радбърн, той каза: — Благодаря, капитане. — Отпи дълго и изтри пяната с опакото на ръката си. — Преди да се закова на брега, плавах с капитан Джон Авъри на „Бантамина“.
— Знам го Джон Авъри, макар да не сме се виждали от последното ми ходене в Дърбин преди пет-шест години.
— Е, понапих се малко и капитанът каза, че пияници на борда на кораба си не търпи. Не пия кой знае колко, капитане, но нали го знаете Авъри, известен е като пълен въздържател и следовник на Белия Сунг.
Амос изгледа Мартин и Арута, но не каза нищо. Радбърн попита:
— Това твои хора ли са, капитане?
— Не, делови съдружници. — След като стана ясно, че Амос няма да каже нищо повече, Радбърн изостави въпроса за самоличностите им. Най-сетне Амос проговори: — В града съм малко повече от седмица и се занимавах с лични дела. Какви са новините?
Радбърн сви рамене.
— Какви. Войната си продължава. Добре е за търговците, зле за всички други. Сега сме се забъркали с Кеш. Преди неприятностите бяха по Далечния бряг, но сега… Крондор няма да е толкова злачно място, ако вицекралят не прогони псетата на Кеш. Инак — обичайните клюки… — Огледа се, сякаш искаше да се увери, че никой не подслушва. — И някои по-необичайни.
Амос надигна халбата си до устните, без да каже нищо.
— Откакто дойде вицекралят — продължи тихо Радбърн, — нещата Крондор не са същите. Почтеният човек вече не е в безопасност по улиците, навсякъде сноват роботърговците на Дърбин, а и рекрутиращите групи са не по-малко лоши.
— Рекрутиращи групи? — избухна Амос. — Рекрутиране не е имало в нито един град на Кралството от трийсет години.
— Така де, ама сега нещата се промениха. Само да пийнеш малко и да не си намериш койка за през нощта, спипват те и хайде в дланголника. Просто не е честно, ваша милост. Само защото човек е слязъл от един кораб и не си е намерил друг, не дава на никой правото да го праща във флотата на лорд Исуп за цели седем години. Седем години да гониш пирати и да се биеш с галерите на Квеган!