Амос присви очи.
— Вярно ли е, че Ги управлява в Крондор? Чух някакви приказки, но ми се сториха доста объркани.
Радбърн кимна.
— Прав сте, капитане. Наистина е много объркано. Преди месец тук пристига лорд Ги на бял кон, с армията му отзад, флагове се веят, бият барабани и прочие. Принцът, разправят, го посрещнал радушно и се държал с него най-приятелски, макар Батира да носел подписа на краля, с който той го назначавал за вицекрал. Принцът дори му помагал, разправят, докато тази работа с рекрутирането и други подобни не стигнала до ушите му. — Той сниши още глас и добави: — Чух даже, че когато възразил, Ги го затворил в стаите му. Хубави стаи, предполагам, но като не можеш да излезеш от тях, все едно че си в килия. Така разправят.
Арута толкова се разгневи от разказа, че кипна и понечи да заговори, но Амос предупредително го стисна за китката и той замълча.
— Е, Радбърн, винаги може да се намери работа за свестен човек, който е служил при Джон Авъри. Да се разберем така. Тая нощ трябва още веднъж да прескоча до кораба и имам някои лични вещи в стаята ми, които искам да се пренесат на борда. Ела с мен да ги отнесеш.
Амос се изправи, без да остави време на събеседника си да възрази, хвана го под мишницата и го подкара към стълбището. Арута хвърли поглед към групата, влязла с Радбърн. В момента те като че ли не забелязваха какво става в претъпканото помещение и двамата с Мартин набързо последваха Амос и Радбърн към стълбището.
Амос повлече Радбърн по коридора и след като влязоха през вратата на стаята им, се завъртя и така го халоса с юмрук в корема, че го накара да се прегъне на две. Още един жесток удар с коляно в лпцето и Радбърн се просна в несвяст на пода.
— За какво беше всичко това? — попита Арута.
— Този човек е лъжец. Джон Авъри е прочут агент на Кеш. Преди двадесет години предаде капитаните на Дърбин на квеганска щурмова ескадра. А на Радбърн окото не му мигна, когато казах, че съм видял Авъри в Дърбин преди шест години. И при това твърде волно показва неуважението си към вицекраля. Версията му вони като риба, мъртва отпреди седмица. Излезем ли през вратата с него, след една-две пресечки ще ни се нахвърлят поне дузина души.
— Сега какво ще правим? — каза Арута.
— Напускаме. Приятелчетата му ще се качат по стълбите след минута. — Той посочи прозореца. Мартин застана до вратата, а Арута разтвори дървените кепенци. — Сега разбирате защо избрах точно тази стая — каза Амос. — Покривът на конюшнята беше на по-малко от разкрач под перваза на прозореца.
Арута го прекрачи и се спусна, последван от Амос и Мартин. Застъпваха предпазливо по стръмния покрив и стигнаха до ръба. Арута скочи, последван след миг от Мартин. Амос се приземи по-тежко, но се отърва само с леко пъшкане, без достойнството му да пострада.
Чуха кашляне и люта клетва, вдигнаха глави и видяха на прозореца едно окървавено лице.
— В двора са! — изрева Радбърн.
Тримата бегълци се затичаха към портата.
— Гърлото му трябваше да клъцна — изруга Амос.
Изхвърчаха през портата и щом се озоваха на улицата, Амос сграбчи Арута за рамото и го спря. Към тях по улицата тичаха група мъже. Арута и приятелите му се понесоха в обратна посока и се шмугнаха в една тъмна уличка.
Забързаха се през тесния проход между двете съседни сгради и излязоха на оживена улица, преобърнаха по пътя си няколко амбулантски колички и се гмурнаха в нова странична уличка, последвани от ругатните на продавачите. Продължиха да тичат, подгонени от гласовете на преследвачите, през криволичещ лабиринт от черни проходи и странични улици из потъналия в мрак Крондор.
Завиха и се озоваха на една пресечка, притисната от двете страни от високи сгради. Амос пръв се добра до ъгъла, махна с ръка на Арута и Мартин да спрат и прошепна:
— Мартин, изтичай до онзи ъгъл и огледай. Арута, ти — от другата страна. — Той посочи бледото петно светлина в края на улицата. — Аз ще остана да наблюдавам тук. Ако се разделим, гледай да се добереш до кораба. Шансът да се пробие блокадата е нищожен, но ако се измъкнеш, накарай Васку да вдигне платна към Дърбин. Със златото там ще можете да дооправите кораба и да се върнете в Крудий. Тичайте!
Арута и Мартин се затичаха в противоположни посоки, а Амос остана да пази отзад. Изведнъж по тясната улица се вдигна врява и Арута хвърли поглед през рамо. В другия й край различи смътно фигурата на Мартин, счепкан с неколцина мъже. Понечи да се върне, но Амос му извика: