Арута измери на око разстоянието между себе си и тримата със сабите и ръката му помръдна към дръжката на меча, но всякаква мисъл да скочи назад и да го извади се изпари от главата му, щом усети острието на кама, опряно в гърба му. Една ръка се плъзна отзад и му отне оръжието.
След което Джими заобиколи принца, прибра грижливо камата в гънките на туниката си и заоглежда меча му с любопитство. И се ухили широко.
— Виждал съм такива. Достатъчно лек, за да мога да го използвам и аз.
Арута сухо каза:
— При тези обстоятелства може би ще е неуместно да ти го оставям в наследство. Използвай го както искаш.
— Остроумията си ги запази за себе си — каза пъпчивият. — Един от тримата със сабите подкара Арута навътре в стаята. Друг свали колана му с ножницата и върза ръцете му отзад. После грубо го смъкнаха на стола пред масата срещу мъжа и той продължи: — Викат ми Аарон Готвача, а ти току-що се запозна с Джими Ръчицата. — Той посочи момчето. — Другите трима предпочитат засега да останат анонимни.
Арута погледна момчето.
— Джими Ръчицата ли?
Момчето изпълни доста прилично подражание на дворцов поклон, а Готвача поясни:
— Най-добрият джебчия в Крондор и на път да стане и най-великият крадец, стига човек да е склонен да повярва на хвалбите му. А сега по същество. Кой си ти?
Арута разказа историята за търговските си дела с Амос, като се представи с името Артур. Готвача го изслуша търпеливо, после въздъхна и кимна на един от мълчаливите мъже, който пристъпи и зашлеви принца през устата.
— Приятелю Артур — каза кротко Аарон Готвача и поклати глава. — Този разпит може да го продължим и два дни, ако потрябва. Съветвам те да не избираш по-трудния път. Ще се увериш, че никак не е приятно, а ние така или иначе ще разберем накрая каквото искаме. Така че, моля те, обмисляй отговорите си грижливо. — Той се изправи и заобиколи масата. — Кой си ти?
Арута пак подхвана версията си, а мъжът, който го беше ударил, отново пристъпи напред и така го зашлеви, че звезди му излязоха от очите. Мъжът, който се нарече Готвача, се приведе така, че лицето му да се изравни с това на Арута. Арута примигна да махне сълзите си и Готвача каза:
— Приятелю, отговори ни каквото те питаме. Значи, за да не губим излишно време — той посочи Амос, — че този е капитан на кораба ти, ще приемем, но че сте делови съдружници… едва ли. Другият ти приятел се правеше на ловец от планините в няколко кръчми и смятам, че не е маскарад: прилича на човек, който познава планините повече от градските улици, и е с толкова корав поглед, че желязо може да кове с него. — Той изгледа Арута. — Но ти… ти най-малкото си войник, а богаташките ти ботуши и изящното оръжие те издават, че си благородник. Но ми се струва, че има нещо повече. — Вгледа се в очите на Арута и каза: — Е, защо Джоко Радбърн толкова държи да те спипа?
Арута изгледа Аарон Готвача право в очите.
— Не знам.
Мъжът, който го беше ударил, пристъпи напред, но Готвача вдигна ръка.
— Това може да е вярно. Ти се държа доста глупаво, като надничаше тук-там, висеше покрай портите на двореца и се правеше на невинен. Или сте лоши шпиони, или нещастни глупаци, по няма съмнение, че сте събудили интереса на хората на вицекраля и оттам — нашия.
— А вие кои сте?
Готвача не обърна внимание на въпроса.
— Джоко Радбърн е старшият на тайната полиция на вицекраля. Въпреки откритото си честно лице, Радбърн е един от най-хладнокръвните и безмилостни негодници, с каквито боговете някога са удостоявали този свят. Той с радост би прерязал гърлото на собствената си баба, ако помисли, че е издала някоя държавна тайна. Фактът, че е тръгнал след вас лично, само показва, че най-малкото ви смята за важен случай. Разбрахме, че трима души си пъхат носа из града, ден-два след като пристигнахте, и след като нашите чуха, че хората на Радбърн ви държат под око, решихме и ние да направим същото. Когато започнаха да предлагат малки подкупи за сведения за вас тримата, се заинтересувахме особено. Но се задоволявахме само с това да ви следим и да чакаме.
— Когато обаче Джоко с хората си се появи при „Моряшко безгрижие“, бяхме принудени да действаме — продължи Готвача. — Отмъкнахме тези двамата изпод носа на Джоко, но той и биячите му излязоха на алеята между теб и нас и се наложи да се посчепкаме. Това, че Джими те намери, си беше чист късмет, защото той не знаеше, че сме готови да те приберем. — Той кимна одобрително към момчето. — Добре направи, че го доведе тук.