Джими се засмя.
— Бях по покривите и гледах всичко. Разбрах, че го искате, още когато спипахте другите двама.
Единият от мъжете изруга.
— Ти по-добре не си навирай носа, без да ти е наредил Тартора на нощта, момче.
Готвача вдигна ръка и мъжът замълча.
— Няма да ти навреди да узнаеш, че тук някои са Шегаджии, други не, но всички сме обединени от едно много важно дело. Чуй ме добре, Артур. Единственият ви шанс да излезете оттук живи е в това да се убедим, че не заплашвате делото, за което споменах. Възможно е интересът на Радбърн към вас случайно да съвпада с интереса му към някои други неща. Или може да има някакво заплитане на нишките тук, някаква схема, която още не ни е известна. Така или иначе ще разберем истината, и когато останем доволни от това, което ни кажеш, ще ви пуснем на свобода — може би дори ще помогнем на теб и приятелите ти — или ще ви убием. Сега да започнем отначало. Защо дойдохте в Крондор?
Арута се замисли. От лъжи явно нищо нямаше да спечели, освен болка, но не му се искаше да им каже цялата истина. Не беше доказано, че тези хора не работят с хората на Ги. Можеше да се окаже някаква уловка и Радбърн да подслушва от съседната стая всяка дума. Реши коя част от истината да сподели.
— Аз съм агент на Крудий. Дойдох да говоря с принц Ерланд и лорд Дуланик лично, да ги помоля за помощ срещу предстоящото настъпление на цураните. Когато разбрахме, че Ги дьо Батира владее града, решихме да позадържим нещата, преди да решим как е най-добре да постъпим.
Готвача го изслуша внимателно, след което каза:
— Защо трябва един пратеник на Крудий да се промъква крадешком в града? Защо не дойдохте с развети знамена и да бъдете посрещнати официално?
— Щото Черния Ги по-скоро ще го хвърли в килията, отколкото да помогне, тъпак такъв!
Главата на Готвача рязко се извърна. Амос седеше опрял гръб на стената и клатеше глава с болезнена гримаса.
— Май си ми пукнал черепа, Готвачо.
Аарон Готвача го изгледа свирепо.
— Познаваш ме?
— Че как не, тъп морски плъх, знам те, и още как. Толкова добре те знам, че повече една дума няма да кажем, докато не доведете Тревър Кожата.
На пъпчивото лице на Готвача се изписа смут и той се надигна от масата и махна с ръка на един от мъжете до вратата, който също изглеждаше притеснен от думите на Амос. Мъжът му кимна в отговор и излезе. Върна се след няколко минути, следван от друг мъж висок, със смайващо побеляла коса, но все още як на вид. От челото през дясното му око минаваше широк белег, млечен на цвят, и стигаше до брадичката. Той изгледа Амос продължително, после се разсмя и посочи пленниците.
— Развържете ги.
Двама от мъжете надигнаха Амос и отвързаха ръцете му. Когато въжетата се отхлабиха, Амос каза:
— тобелег, млечен на цвят, и сти йната полиция на вицекраля. Мислех, че са те обесили преди години, Кожа.
Мъжът го потупа по рамото.
— И аз така — за теб, Амос.
Готвача изгледа питащо новодошлия, а той изсумтя:
— Къде ти е умът бе, човек? Пуснал си е брада и си е отрязал прословутата волна коса — оплешивял е малко по темето и е понаддал, — но все още си е Амос Траск.
Готвача изгледа Амос продължително, след което очите му се разшириха.
— Капитан Амос Тренчард, Дръзкия?
Амос кимна, а Арута го изгледа слисано. Чак в далечен Крудий бяха чували за пирата Тренчард, Камата на моретата. Имал бе кратка, но славна кариера. Говореха, че дори бойните галери на Квеган обръщали и бягали, щом видят флага на Камата, и нямаше град по бреговете на Горчиво море, където да не се боят от неговите мародери.
Аарон Готвача протегни ръка.
— Извинявай, капитане. Толкова години минаха от последната ни среща. Нямаше как да сме сигурни, че не сте част от някоя уловка на Радбърн, за да ни излови.
— Вие кои сте?
— Всичко с времето си — отвърна Тревър Кожата. — Елате.
Един от мъжете помогна на все още зашеметения Мартин да се изправи и Аарон и Тревър ги отведоха в по-удобна стая, с достатъчно столове за всички. След като всички насядаха, Амос каза:
— Този стар мошеник е Тревър Хъл, Кожата, капитан Бяло око, тарторът на „Червения гарван“.
Хъл тъжно поклати глава.
— Отдавна не съм, Амос. Подпалиха я старата кранта край Елариал преди три години кешийските катери. Приятелят ми Кук, Готвача и неколцина от момчетата се добраха на брега с мен, но повечето загинаха с „Червения гарван“. Тръгнахме обратно за Дърбин, но нещата се променят при тия войни и всичко останало. Дойдох в Крондор преди година и оттогава работя тук.
— Работиш? Ти ли, Тревър?
Мъжът се усмихна и белегът му се нащърби.