— Това обяснява всичко! Ги е решил да вземе короната на Ерланд и след това на Родрик. Решил е да стане крал.
Анита го погледна плахо.
— Така изглежда. Татко не е добре и не можа да му се противопостави, въпреки че отказа да подпише прокламацията за годежа. Ги го затвори в тъмницата, докато подпише. — Очите й се насълзиха и тя добави: — Татко няма да може да преживее дълго сред студените влажни стени. Боя се, че ще издъхне, но няма да се съгласи с желанията на Ги… А после една от дамите ми сподели, че слугинята й познавала едни хора в града, които може да пожелаят да ни помогнат.
Намеси се Тревър Хъл.
— С ваше позволение, ваше височество. Едно от момичетата в палата е сестра на Шегаджия. След като мълвата се разнесе, Върлината реши, че може би ще е в негова полза да се намеси. Уреди да измъкнем принцесата от двореца в нощта на заминаването на Ги оттгава тя е при нас.
— В такъв случай слухът, който чухме преди да напуснем „Моряшко безгрижие“, че преследват „родината на краля“, се отнася за Анита, а не за Арута — каза Амос.
Хъл се обърна към принца.
— Възможно е Радбърн и хората му все още да не знаят кой сте.
Най-вероятно са ви проследили, надявайки се, че ще се окажете съучастник в бягството на принцесата. Почти сме сигурни, че вицекралят не знае за изчезването й от палата, защото тя избяга след като той замина. Предполагам, че Радбърн отчаяно се мъчи да я намери преди господарят му да се е върнал от войната с Кеш.
Арута се вгледа в принцесата, изпълнен с непреодолимо желание да направи нещо за нея, желание по-силно от намерението му да осуети плановете на Ги. Бързо се постара да потисне странния прилив на чувства и запита Тревър Хъл:
— Защо Върлината иска да се противопоставя на Ги? Защо не е предпочел да я върне срещу голямо възнаграждение?
Тревър Хъл погледна Джими Ръчицата, който отвърна вместо него широко ухилен:
— Моят господар, който е много пресметлив човек, веднага разбра, че в негов най-голям интерес е да помогне на принцесата. Откакто Ерланд е принц на Крондор, работите в града вървят гладко, има добра среда за успеха на всички начинания на господаря ми. Нали разбирате, стабилността е в изгода за всички ни. Откакто Ги е тук, се появи проклетата му тайна полиция, която смущава нормалната дейност на гилдията ни. А и каквито и да сме, ние все пак сме лоялни поданици на негово височество принца на Крондор. Щом той не желае дъщеря му да се ожени за вицекраля, ние също не желаем. — Джими се засмя и добави: — А освен това принцесата се съгласи да заплати двадесет и пет хиляди златни суверена на моя господар, ако гилдията я изведе от Крондор, за да бъде върната, когато баща й си възвърне властта или някаква друга съдба я постави на трона.
Арута хвана ръката на Анита и каза:
— Е, братовчедке, нищо друго не може да се направи. Трябва при първа възможност да ви отведем в Крудий.
Анита се усмихна и Арута усети, че неволно отвръща на усмивката й.
— Както вече поясних, изчакваме удобна възможност да я измъкнем тайно от града — каза Тревър Хъл и се обърна към Амос. — Ти си подходящият човек за това, Амос. Няма по-добър пробивач на блокади в Горчивото море… освен мен, разбира се, но мен тук ме чака друга работа.
— Не можем да тръгнем преди да минат поне две седмици — отвърна Траск. — Дори блокадата да се вдигне, корабът ми е в окаяно състояние и има нужда от здрав ремонт. А ако тръгнем сега, ще трябва да плаваме на дрейф, докато зимните бури в проливите не секнат. Като се имат предвид морските засади на флотата на Юсуп, това ще е рисковано. Бих предпочел да се покрием тук още малко, после едно бързо бягство на запад, през проливите, и без бавене — към Далечния бряг.
Хъл го плесна по рамото.
— Добре. Това ще ни осигури време. Чух за кораба ти. Момчетата разправят, че бил някаква скапана баржа. Ще ти намерим друг. Ще се обадя на хората ти, когато дойде моментът. Радбърн най-вероятно няма да закача екипажа ти, с надеждата, че ще се покажете. Ще ги прехвърлим на борда на новия кораб по двама-трима нощем и ще ги подменим с мои момчета, тъй че хората на Радбърн да не забележат, че на борда става нещо необичайно.
Той се обърна към Арута.
— Тук ще сте в достатъчна безопасност, ваше височество. Тази сграда е един от многото имоти на Шегаджиите и никой няма да се приближи, без да сме предупредени навреме. Когато му дойде времето, ще измъкнем всички ви от града. А сега ще ви заведем в стаята ви, за да отдъхнете.
Отиодоха Арута, Мартин и Амос в една стая в дъното на коридора. Беше простичко обзаведена, но чиста. И тримата бяха уморени. Мартин се срина тежко на една от постелите и бързо заспа. Амос се смъкна бавно на своята, а Арута го изгледа и му каза с лека усмивка: