— Още когато се появи в Крудий, си помислих, че си пират.
Амос отвърна с пъшкане, докато сваляше ботуша си:
— Всъщност опитвах се да се откажа, ваше височество. — После се засмя. — Може би боговете решиха да ми отмъстят, но знаеш ли, от петнадесет години, от момче та до зрял мъж, бях корсар и пиратски капитан, а после, когато се опитах за пръв път да завъртя почтена търговия, корабът ми бе пленен и подпален, екипажът ми — изклан, а аз самият се оказах на брега, в най-далечната точка на Кралството.
Арута се изтегна на постелята си.
— Ти беше добър съветник, Амос, и храбър спътник. Помощта ти през тези години ти донесе много опрощение за предишните ти дела, но… — той поклати глава — Тренчард пиратът! Богове! Човече, толкова много неща има да ти се опрощават.
Амос се протегна с прозявка.
— Като се върнем в Крудий, можеш да ме обесиш, Арута, но сега имай милостта да млъкнеш и да угасиш лампата. Твърде съм остарял вече за глупости. Имам нужда да поспя.
Арута се пресегна и покри фитила на лампата с глиненото капаче. Отпусна се по гръб в тъмното и скоро в ума му загъмжаха образи и мисли. Помисли за баща си и как би постъпил той. После се зачуди как ли са сега брат му и сестра му. Мисълта за Карлайн го подсети за Роланд и че укрепването на Джонрил сигурно е в ход. Постара се да изтласка от главата си напиращия въртоп от мисли. После, преди сънят да го обземе, си спомни за Анита — как се бе надигнала на пръсти и го беше целунала по бузата, и отново изпита смущаващо вълнение. Лека усмивка се плъзна на устните му и той заспа.
Арута извъртя с леко движение върха на сабята на Джими и Анита одобрително плесна с ръце. Малкият крадец се изчерви, засрамен от непохватността си, но Арута каза:
— Това беше по-добре.
Двамата с Джими упражняваха основни хватки. Джими използваше сабята, която си бе купил с част от златото, дадено му от Арута. От близо месец прекарваха повечето си време по този начин, а Анита често идваше да ги гледа. В присъствието на принцесата обикновено напереният Джими ставаше хрисим и се изчервяваше свирепо, щом тя му заговореше. Арута разбираше, че момчето е жертва на най-неприятното детинско увлечение по принцесата, само с три години по-голяма от него, но оправдаваше смущението му, защото присъствието й отвличаше и самия него. Все още едва навлизаща в своята женственост, тя въпреки това се държеше с възпитаното от ранно детство в знатния двор изящество. Имаше бърз ум и добро образование и обещаваше да се превърне в красавица.
Мазето, където предпочитаха да се упражняват, бе влажно и лошо проветрено и вътре скоро стана задушно.
— Достатъчно за днес, Джими — каза Арута. — Все още бързаш да влезеш в близка схватка, а това може да се окаже фатално. Притежаваш бързина и е добре, че започваш да се учиш отрано, но ти липсва силата на ръката, за да отблъскваш, както правят повечето мъже, а това също може да се окаже фатално. И запомни: острието е за сеч…
— А върхът — за убийство — довърши Джими с усмивка. — Разбирам защо трябва да си предпазлив срещу мъж с меч. Може да ти счупи оръжието, ако се опиташ да блокираш вместо да парираш, но какво ще направиш, ако ти налети някой от онези чуждоземни воини с големите мечове, които ми описа?
Арута се засмя.
— Проверяваш кой от двама ви може да бяга по-бързо. — Смехът им се смеси с този на Анита. — Сериозно, в такъв случай трябва да парираш с опакото. С меч противникът ти прави едно извъртане, след което ти се разкрива…
Вратата се отвори и влязоха Амос, Мартин и Тревър Хъл.
— Най-гадният проклет късмет… — почна Амос. — Принцесо, моля за извинение. Арута, най-лошото се случи.
Арута изтри потта от челото си с кърпа и отвърна:
— Недейте да стоите така и да чакате сам да се сетя. Какво?
— Тази сутрин дойде вест — каза Хъл. — Ги се завръща в Крондор.
— Защо? — попита Анита.
— Изглежда, нашият лорд Батира е влязъл в Шамата и е развял знамето си над стените — каза Амос. — Кешийският пълководец благоволил да предприеме още една атака, просто от приличие, след което само дето не се изсипал, тичайки презглава към дома си. Оставил шепа дребни благородници с няколко офицери на Ги да поумуват над условията на примирието, преди да се подпише официален мир между краля и императрицата на Кеш. Има само една причина Ги толкова да бърза да се върне.
— Разбрал е, че съм избягала — промълви Анита.
— Да, ваше височество — каза Тревър Хъл. — Изглежда, си има шпионин сред хората на Радбърн. Изглежда, че не се доверява дори на тайната си полиция. За щастие, все още имаме хора в палата, верни на баща ви, иначе изобщо нямаше да научим за завръщането му.