Арута седна до принцесата.
— Е, в такъв случай трябва да се махаме. Тръгваме или за дома, или към Илит при баща ми.
— При такъв избор трудно може да се предпочете едната посока пред другата — каза Амос. — И двете крият и рискове, и предимства.
Мартин изгледа момичето и отбеляза:
— Макар че според мен военният лагер на херцога едва ли е подходящо място за млада жена.
— Присьствието ти в Крудий не е жизненонеобходимо, поне засега — обърна се Амос към Арута. — Фанън и Гардан са способни мъже и ако се наложи, смятам, че сестра ти също може да се окаже нелош пълководец.
— Но трябва да се запитате следното — каза Мартин. — Какво ще прави баща ви, когато разбере, че Ги не просто управлява в Крондор като наместник на Ерланд, но държи града изцяло под властта си. Че не изпраща никаква помощ за Далечния бряг и че възнамерява да вземе трона?
Арута закима енергично.
— Прав си, Мартин. Добре познаваш баща ми. Това ще означава гражданска война. — На лицето му се изписа болка. — Ще изтегли половината войска от Запада и ще потегли по крайбрежието към Крондор, и няма да спре, докато не види главата на Ги забита на кол пред градските порти. След което ходът му вече ще е предопределен. Ще трябва да тръгне на изток, срещу Родрик. Никога няма да пожелае за себе си короната, но няма да може да спре преди окончателна победа или поражение. Междувременно ще изгубим Запада от цураните. Брукал не би могъл да ги задържи за дълго с половината армия.
— Тази работа с гражданската война изглежда много гадно нещо — подхвърли Джими.
Арута изтри челото си от потта и го погледна изпод влажните си кичури.
— Не сме имали гражданска война от двеста и петдесет години, когато първият Боррик съсякъл своя доведен брат, Джон Претендента. Но в сравнение с това, което може да се разрази сега, с целия Изток, вдигнат срещу Запада, онова е било дреболия.
Амос погледна Арута угрижено.
— Историята не е най-силният ми предмет, но изглежда, че най-доброто, което може да се направи, е да държиш баща си в неведение за хода на събитията тук, докато пролетната офанзива на цураните не приключи.
Арута въздъхна тежко.
— Нищо друго не може да се измисли. Знаем, че помощ за Крудий няма да дойде. Най-добре ще мога да реша как да постъпя, като се върна. Може би със съвета на Фанън и останалите ще измислим някаква добра защита, когато цураните тръгнат. — Продължи с почти примирителен тон: — Междувременно татко ще разбере за коварствата на Ги. Такива вести трудно се скриват. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да не го научи преди цуранската офанзива. Може би дотогава положението ще се е променило. — От тона му бе очевидно, че не го вярва много.
— Може би цураните ще предпочетат да тръгнат срещу Елвандар или да пренесат битката на фронта срещу баща ви — каза Мартин.
Арута се облегна на стената и усети как дланта на Анита леко докосва ръката му.
— Имаме ли избор изобщо — промълви той. — Да претърпим възможната загуба на Крудий и на Далечния бряг от цураните, или да хвърлим Кралството в гражданска война. Наистина боговете, изглежда, са намразили Кралството.
— Тревър каза, че имал кораб — обади се Амос. — Ако имаме късмет, проливите може да се разчистят, когато пристигнем.
Изгубен в мрака на личното си поражение, Арута не го чу. Беше дошъл в Крондор така уверен. Щеше да спечели Ерланд за каузатн си и Крудий щеше да е спасен от цураните. А сега се бе оказал в по-отчайващо положение, отколкото ако си беше останал у дома.
Към брега пристъпваха тъмни забулени фигури. Тревър Хъл водеше дузина мъже с Арута и спътниците му по смълчаните улици. Пристъпваха свити до стените и на всеки няколко крачки Арута се извръщаше да види как е Анита. Тя отвръщаше на тревожните му погледи с храбри усмивки, едва доловими в предутринната тъма.
Арута знаеше, че по съседните улици се движат стотина мъже и разчистват района от градската стража и агентите на Радбърн. Шегаджиите се бяха вдигнали на крак, за да могат Арута и останалите да се измъкнат в безопасност от града. Хъл им бе донесъл, че срещу прилична сума Върлината е уредил един от блокадните кораби да се „отнесе“ от стоянката си. След като бе научил същинското положение на нещата, включително за плана на Ги да стане принц на Крондор, Върлината бе вложил всичките си налични, при това впечатляващи ресурси, за да подпомогне бягството на принца и Анита. Анита се чудеше дали някой извън Гилдията на крадците някога ще разбере истинската самоличност на главатаря им. От случайно изпуснатите реплики, които Арута бе подочул, изглежда, едва неколцина души в кръга на Шегаджиите знаеха кой е той.