Научили за завръщането на Ги, хората на Джоко Радбърн бяха усилили издирванията си до степен на трескаво усърдие. Наложен бе полицейски час и домовете се претърсваха посред нощ. Всички известни доносници в града, както и мнозина от просяците и търговците на слухове, бяха довлечени в тъмниците и разпитани, но каквото и да бяха постигнали хората на Радбърн, не можаха да разберат къде се крие принцесата. А колкото и да се бояха градските престъпници от Радбърн, много повече се бояха от Върлината.
Анита чу как Хъл прошепна на Амос:
— Става за пробив на блокади. Добра шхуна. Казва се „Морска лястовица“ и отговаря на името си. Няма по-бърз кораб, останал в пристанището, след като големите бойни съдове заминаха с флотата на Исуп. На запад ще плавате бързо. Преобладаващите ветрове са северни, така че през повечето време ще имате попътен вятър.
— Тревър, все пак съм плавал малко из Горчиво море — отвърна Амос. — Много добре знам как духат ветровете по това време на годината.
— Добре, както кажеш — изсумтя Хъл. — Твоите хора и златото на принца са качени успешно на борда, без копоите на Радбърн да надушат нещо. Продължават да следят „Вятъра на зората“ като мишелов дупка на плъхове, но „Морска лястовица“ е оставена на мири. Уредихме един търговски агент да разлепи фалшива обява, че корабът се предлага за продан, така че и да нямаше блокада, не биха могли да заподозрат, че скоро ще напусне пристанището.
Стигнаха кейовете и се забързаха към чакащата ги голяма лодка. Чу се приглушен шум и Арута се досети, че Шегаджиите и контрабандистите на Тревър разчистват постовете на Радбърн.
А после някъде отзад се разнесоха викове. Дрънчене на желязо наруши безмълвието на нощта и Арута чу вика на Хъл:
— Към лодката!
По дървените кейове затрополяха ботуши и от съседните улици се изсипаха Шегаджии да спрат всеки, който можеше да се опита да осуети бягството.
Стигнаха края на кея и бързо се спуснаха по стълбата към лодката. Арута изчака, докато Анита слезе безопасно долу, после се обърна. Докато стъпваше на най-горното стъпало, чу приближаващ се тропот на копита и видя конници, пробиващи през стената от Шегаджии, които падаха под напора на конете. Ездачи в черно и златно на Батира сечаха с мечовете си мъчещите се да ги задържат хора.
Мартин му викна от лодката и Арута се забърза надолу по стълбата. Когато се добра до лодката, чу над себе си тънък глас, който извика:
— Сбогом!
Арута погледна нагоре и видя Джими Ръчицата, застанал на ръба на кея. Лицето на хлапака се беше изкривило в нервна усмивка. Как бе успяло момчето да се озове при тях, след като всички смятаха, че си стои необезпокоявано в скривалището им, Арута не можа да си обясни. Принцът забеляза, че хлапакът е без оръжие, и се сепна. Откачи бързо меча си и го подхвърли високо нагоре.
— Дръж! И го използвай добре!
Бърз като нападаща змия, Джими улови оръжието и изчезна.
Моряците наблегнаха здраво на веслата и лодката бързо се отдалечи от пристана. Шумът от битката се усили и по кейовете светнаха фенери. В предутринната сивота се разнесоха викове „Какво става?“ и „Кои са тръгнали ей там?“ откъм пазачите на товари по палубите. Анита се надигаше, за да види какво става отзад. Светнаха още фенери и на пристанището лумна пожар. Огромни бали, пълни с бог знае какво и покрити с платнища, избухнаха в пламъци.
От лодката битката не се виждаше ясно. Много от крадците се измъкваха по градските улици или скачаха в ледените води на залива. Арута не можеше да различи никъде Тревър Хъл или дребничкия Джими. После изведнъж ясно видя Джоко Радбърн, облечен в обикновена туника, както преди. Радбърн се добра до края на пристана и се загледа към оттеглящата се лодка. Посочи със сабята си към нея и изрева нещо, което се изгуби сред шумотевицата.
Арута се обърна и видя Анита, седнала срещу него, с отметната качулка, и лице — ясно различимо на светлината откъм пристанището. Погледът й бе прикован в гледката на брега и тя като че ли не усещаше, че се е разкрила. Арута бързо придърпа качулката около лицето й, но знаеше, че белята е станала. Отново се обърна назад и видя, че Радбърн нарежда на хората си да подгонят бягащите Шегаджии, които вече се оттегляха от пристана. После се обърна и се скри в тъмнината. Лодката вече се доближаваше до „Морска лястовица“.
Щом се озоваха на борда, екипажът на Амос сряза придържащите въжета, мъжете се закатериха по такелажа да опънат платната и „Морска лястовица“ скоро започна да се отдръпва от пристанището.
Обещаният пробой в блокадата на залива се появи и Амос пое курс към него. Премина го преди някой да се е опитал да им отреже пътя и скоро се озоваха извън залива, в открито море.