Арута изпита странна възбуда, поразен от мисълта, че най-после са извън Крондор. Миг след това чу ругатнята на Амос.
— Виж!
Арута извърна очи натам, където сочеше Амос, и различи в предутринната бледа светлина смътен силует. „Кралският грифон“, тримачтовият боен кораб, който бяха видели на идване в залива, стоеше на котва отвъд вълнолома, скрит от очите на всички в града.
— Мислех, че е заминал с флотата на Исуп — каза Амос. — Проклет да е този Радбърн, хитра свиня е. Добере ли се на борда му, ще тръгне по петите ни. — Изрева да опънат всички платна и се загледа в отдалечаващия се зад кърмата кораб. — Бих предложил да се помолим на Рутия, Арута. Ако спечелим достатъчно време преди „Грифонът“ да ни подгони, може и да се измъкнем. Но ще ни е нужен всичкият късмет, който Господарката благоволи да ни отпусне.
Утрото беше безоблачно и студено. Амос и Васку гледаха одобрително работата на екипажа. По-неопитните мъже бяха подменени с избраници на Тревър Хъл. Вършеха си работата бързо и добре и „Морска лястовица“ се носеше вихрено на запад.
Анита я бяха завели в една каюта долу, а Арута и Мартин стояха на палубата до Амос. Юнгата, наблюдаващ от върха на главната мачта, докладва, че хоризонтът е чист.
— Лоша работа — каза Амос. — Ако са се добрали бързо до оня звяр, имаме преднина само от час-два. Капитанът им може да избере грешен курс, но ако преценят, че ще се опитаме да избегнем засадата на корабите на Исуп, най-вероятно ще тръгнат покрай кешийското крайбрежие и ще рискуват да се натъкнат на кешийски боен кораб, но не и да ни изтърват. Няма да се успокоя преди да сме спечелили поне два дни преднина. И все пак, докато не разберем със сигурност дали сме се измъкнали, единственото, което можем да направим, е да отдъхнем малко. Слезте долу, а аз ще ви извикам, ако стане нещо.
Арута кимна и двамата с Мартин слязоха долу. Принцът пожела на Мартин лек сън и изчака майстор-ловеца да влезе в каютата, която делеше с Васку. После влезе в своята и спря, като видя Анита, седнала на койката му. Притвори бавно вратата и каза:
— Мислех, че спиш в своята каюта.
Тя поклати глава, а после изведнъж стана, прекоси малкото разстояние, което ги делеше, и зарови глава в гърдите му. Разтърси се от хлипове и промълви:
— Помъчих се да бъда смела, Арута, но толкова ме е страх…
Арута остана вкочанен за миг, после я прегърна нежно. Цялата й самоувереност се беше прекършила и чак сега Арута осъзна колко млада е тя. Дворцовото възпитание и маниери й бяха помогнали да поддържа външна самоувереност сред грубоватото обкръжение на Шегаджиите през последния месец, но тази маска не можеше повече да издържи на напрежението. Той погали косата й и каза:
— Всичко ще се оправи.
Продължи да я успокоява, без да съзнава какво говори и изпитвайки смут от близостта й. Беше достатъчно млада, за да оцени, че е още момиче, но и достатъчно голяма, за да се усъмни в преценката си. Никога досега не бе успявал да си бърбори лековато с дворцовите дами като Роланд — предпочиташе прямия разговор, което, изглежда, правеше дамите хладни. А и никога не беше привличал нинманието им като Луам, с ведрата му външност и веселото му поведение. Като цяло жените го караха да изпитва неловкост, а тази жена — или момиче, той така и не можеше да реши кое от двете — повече от обикновено.
Когато сълзите й секнаха, той я сложи на единствения стол в тясната каюта и седна на койката. Тя изтри очите си и каза:
— Съжалявам. Всичко това бе толкова непристойно…
Арута изведнъж се разсмя.
— Що за момиче си ти? — възкликна той нежно. — Ако аз бях на твое място, да се измъкна от палата, да се крия сред главорези и крадци, да се прокрадвам покрай невестулките на Радбърн и какво ли още не, отдавна щях да съм се разпаднал.
Тя извади от ръкава си кърпичка и деликатно си избърса нослето. После му се усмихна.
— Благодаря ти, че ми го казваш, но мисля, че ти се справяш по-добре. Мартин много ми разказа за теб през последните няколко седмици и според него ти си много смел.
Арута се почувства смутен от интереса й.
— Майстор-ловецът е склонен към преувеличения — отвърна той, макар да знаеше, че това не е вярно, и побърза да смени темата, — Според Амос, ако не видим онзи кораб следващите два дни, ще се измъкнем.
Тя сведе очи.
— Това е добре.
Той се наведе и изтри сълзата от бузата й, усети се и отдръпни ръката си.
— Ще бъдеш в пълна безопасност с нас в Крудий, далече от коварствата на Ги. Сестра ми ще те посрещне с радост като гост на дома ни.