Откъм „Морска лястовица“ се видя как кормчията на „Кралски грифон“ залегна на палубата и пусна руля. Бойният кораб залитна и започна да изостава.
— Малко е тъмно за добра стрелба — промърмори Мартин.
И изстреля трета стрела, която се заби на няколко пръста от първата, задържайки кормилото неуправляемо.
Разстоянието между двата кораба бавно започна да се увеличава и Амос викна на екипажа си:
— Чуйте моята заповед. Когато дам знак за тишина, всеки, който посмее да прошепне, ще стане стръв за рибите.
Бойният кораб престана да се олюлява и плавно пое след тях.
— Изглежда, ще ни хванат натясно, Амос — каза Мартин. — Не мога да стрелям през платната.
— Не, но ако благоволиш да задържиш малко тези момчета настрани от балистите им, ще ти бъда много благодарен. Мисля, че раздразни Радбърн.
Мартин и Арута видяха отряда на балистите да подготвя оръжията си. Майстор-ловецът пусна ято стрели към преследващия ги кораб. Първата улучи един мъж в крака и го свали, другите изпопадаха по палубата.
— Мъгла право напред, капитане! — отекна вик отгоре.
Амос се извърна към кормчията.
— Силно дясно.
„Морска лястовица“ свьрна на юг. „Кралски грифон“ зави плътно зад нея, вече на по-малко от сто метра. Със смяната на курса вятърът затихна. Когато доближиха до мъгливата ивица, Амос каза:
— Вятърът тук е по-слаб и от пръдня. Свивам платната, за да не ни издава шумоленето им.
Изведнъж навлязоха сред стена от гъста тъмносива мъгла, която бързо почерня. Щом бойният кораб се скри от очите им, Амос нареди:
— Свий платната!
Екипажът увисна на платната и движението на кораба скоро замря. После Амос заповяда:
— Свий на щирборд и предай: пълна тишина.
Изведнъж на борда се възцари гробно мълчание. Амос се обърни към Арута и прошепна:
— Тук има течения, отнасящи на запад. Ще се оставим да ни отнесат и да се надяваме, че капитанът на Радбърн е от Кралското море.
— Рул напряко! — прошепна той на кормчията. А на Васку каза: — Да свалят платната. И никой горе да не мърда.
Изведнъж Арута усети тишината. След шума на гонитбата, с напора на свежия вятър от север, с песента на въжетата и непрестанното плющене на платната, безмълвието сред черната мъгла изглеждаше неестествено. Случайният стон на някоя рея или плясък на въже бяха единствените звуци в мрака. Страхът разтегли миговете и времето се проточи като в безкрайно бдение.
А сетне внезапно чуха гласове и звуци от другия кораб. Със скърцане и плясък на платна той се придвижваше под слабия напор на вятъра и шумът отекваше от всички посоки. Първоначално Арута не можеше да види нищо, после смътно сияние разкъса чернилката отзад и бавно премина от североизток на югозапад — запалените фенери на преследващия ги „Кралски грифон“. Всеки на борда на „Морска лястовица“ стоеше закован на мястото си, не смеейки да помръдне, за да не причини шум, който да се разнесе с яснотата на рог през водната шир. От другия кораб се чу вик:
— Тишина, по дяволите! Не можем да ги чуем от този шум! — После всичко стихна, чуваше се само плющенето на платната и скърцането на въжетата на „Кралския грифон“.
Зачакаха в тъмнината. Минутите сякаш се точеха безкрайно. А после се разнесе ужасен звук, прокънтя като удар на мълния — разкъсващ ушите трясък на скършено дърво. Последваха викове и писъци на изпаднали в паника хора.
Амос се извърна към останалите, едва видим в мрака.
— Нанизаха се на подводна скала. Ако се съди по звука, корпусът им е раздран отдолу. Мъртъвци са.
Заповяда на кормчията да завие на северозапад, надалече от скалите и рифовете, и моряците бързо заизпъваха платната.
— Лоша смърт — промълви Арута.
Мартин сви рамене. Лицето му бе смътно огряно от току-що запалените по палубата фенери.
— Има ли добра смърт? Виждал съм и по-лоша.
Арута напусна командната палуба. Над водата продължаваха да ехтят отчаяните ревове на давещи се мъже, в странен контрапункт с далеч по-земния вик на Васку към готвача бързо да приготвя храната. Принцът открехна тихо вратата на каютата си и завари Анита заспала на бледата светлина на заслонения светилник. Тъмнорижата й коса изглеждаше почти черна, разпиляна около главата й. Той понечи да затвори, но я чу да казва:
— Арута?
Той влезе и я видя да се взира в него в сумрака. Седна на ръба на койката и попита:
— Добре ли си?