Близо до кърмата Мартин и Амос си подаваха мях с вино и си говореха тихо.
— Тази нощ принцът е необичайно весел — подхвърли Амос.
Мартин издуха облак дим от лулата си и вятърът бързо го отнесе.
— И бас държа, че дори не знае защо е толкова весел. Анита може да е млада, но не чак толкова, че да го остави да пренебрегне вниманието й за дълго. Ако си е наумила, а мисля, че е така, до една година ще го оплете в примката си. И той с радост ще се остави да го хванат.
Амос се засмя.
— Макар че ще мине време, докато кротне. Готов съм да се обзаложа, че младия Роланд ще го довлекат до олтара по-рано от Арута.
Мартин поклати глава.
— Що за бас? Роланд го уловиха преди години. Анита още я чака работа.
— А ти никога ли не си се влюбвал, Мартин?
— Не, Амос — отвърна Мартин. От горянина, както и от моряка, не става добър съпруг. Не се задържаме дълго у дома и прекарваме дни, дори седмици в самота. Това ни прави малко саможиви. А ти?
— Не толкова, че да го забележи човек. — Амос въздъхна. — Колкото по остарявам, толкова повече се чудя какво съм пропуснал в живота си.
— Но би ли го променил?
Амос се изкиска.
— Едва ли, Мартин. Едва ли.
Когато корабът спря на кея, Фанън и Гардан слязоха от конете си. Арута преведе Анита по стълбата и я представи на мечемайстора на Крудий.
— В Крудий нямаме каляски, ваше височество — каза й Фанън, — но веднага ще наредя да изпратят кола. Пътят до замъка е дълъг.
Анита се усмихна.
— Мога да яздя, майстор Фанън. Стига конят да не е твърде буен.
Фанън нареди на двама от хората си да идат до конюшнята и да доведат едно от ездитните кончета на Карлайн, с подходящо седло.
— Какво ново? — попита го Арута.
Фанън отведе принца малко настрани и отвърна:
— В планините започна топенето, така че засега не се забелязва особено раздвижване сред цураните. Имаше няколко набега над по-малките гарнизони, но по нищо не личи, че готвят голяма офанзива през пролетта. Навярно ще тръгнат срещу баща ти.
— Надявам се да си прав, защото баща ми получи по-голямата част от крондорския гарнизон. — Описа му накратко какво бе станало в Крондор и Фанън го изслуша замислен.
— Добре си постъпил, че не си тръгнал към лагера на баща ти. Едва ли можеше да се случи нещо по-пагубно от това цураните да предприемат сериозна офанзива срещу него, докато той тръгва на поход срещу Ги. Засега ще трябва да запазим това помежду си. Баща ти все едно скоро ще разбере какво е станало, но колкото повече време мине, преди да е научил за предателството на Ги, толкова повече шанс ще имаме да задържим цураните още една година.
Арута го погледна с тревога.
— Това не може да продължи много дълго, Фанън. Скоро трябва да се сложи край на тази война. — Той се огледа и забеляза струпалите се и зяпнали принцесата граждани. — Все пак поне имаме малко време да помислим как да се противопоставим на цураните, стига изобщо да можем да измислим нещо.
Фанън се умисли, понечи да каже нещо и млъкна. Беше посърнал.
— Какво има, меченосецо? — попита Арута.
— Посрещам ви с ужасно тъжна вест, ваше височество — каза Фанън официално. — Скуайър Роланд е мъртъв.
Арута беше потресен. За миг се зачуди дали Фанън не си прави някаква безумна шега. Умът му не можеше да побере чутото. Най-накрая отрони:
— Какво… как?
— Вестта пристигна преди три дни, от барон Толбърт, който е дълбоко опечален. Скуайърът е бил убит по време на цурански набег.
Арута погледна към замъка на хълма.
— А Карлайн?
— Както може да се очаква. Плаче, но в същото време понася скръбта си храбро. Държи се.
Арута усети буца в гърлото си. Върна се помръкнал при Анита, Амос и Мартин. Вече се бе разнесла мълвата, че принцесата на Крондор е на кея. Войниците, дошли с Фанън и Гардан, тихо оформиха кръг около нея, за да държат градското население на почтително разстояние, докато Арута споделяше тъжната новина с Амос и Мартин.
Скоро докараха конете и те ги яхнаха и поеха към замъка. Арута препусна напред и беше слязъл още преди останалите да влязат в двора. Повечето слуги го чакаха и след кратка церемония той подвикна на иконома Самюъл:
— Принцеса Крондорска ни гостува. Подредете стаите. Придружете я до голямата зала и й предайте, че скоро ще бъда при нея.
Влезе бързо през портите на цитаделата и закрачи по коридора покрай стражите, взели „за почест“ пред своя принц. Стига до покоите на Карлайн и почука на вратата.