Сега на билото на хълма се издигаше нова и странна къща. Видът й будеше както разсъждения, така и известна завист. Разсъжденията бяха около личността на собственика й — странния Велик. Завистта идваше от формата и конструкцията й — своеобразен прелом в цуранската архитектура. Край на традиционните триетажни постройки с отворен под небето център. На мястото на това можеше да се види дълга едноетажна сграда, с няколко по-малки, свързани с нея с покрити алеи. Простираше се надлъж и шир по билото, с многобройни градини и ручеи, лъкатушещи между постройките. Строежът й бе също толкова необичаен, колкото и формата — главно от камък, с печени глинени плочи за покрив. Някои умуваха, че сигурно предлага хладина през летния зной.
Още два факта усилваха удивлението, предизвикано както от вида й, така и от самоличността на собственика. Преди всичко — начиньт, по който бе осъществен проектът. Магьосникът най-напред се бе появил един ден в Онтосет, в дома на Тимацел, най-богатия лихвар в града, и просто бе депозирал над тридесет хиляди империало в ценни книжа, така че лихварят се оказа желязно притиснат от липсата на пари в брой. Това бе избраният от Миламбер начин да се правя със страстта на цураните към бюрокрация. Всеки търговец и предприемач, на когото се заповядаше да извърши услуга на един Велик, бе принуден да търси обезщетение от имперската съкровищница. Това водеше до мудното доставяне на материали, до липса на всякакъв ентусиазъм в изпълняването на услугата и до негодувание. Миламбер просто заплати предварително и остави на лихваря — който можеше да изчисли загубите си по-добре от повечето търговци, поради естеството на счетоводството си — да ги възстанови от съкровищницата. Вторият факт беше стилът на украсата. Вместо да е покрита с пищни стенни рисунки, сградата бе останала предимно без рисунък, ако се изключеха няколкото стени, украсени с пейзажи в приглушени естествени цветове. Много изкусни млади художници бяха наети за този проект и когато той бе изпълнен, търсенето на услугите им беше забележително. Само за месец в Империята се възцари нов стил в изкуството.
Сега по околните полета работеха петдесетина роби, като всички можеха свободно да влизат и да си излизат, облечени в дрехите на родния си свят, Мидкемия. Всички те бяха иззети от робския пазар един ден, без заплащане, от Великия.
Мнозина пътешественици, дошли в Онтосет, заделяха по един следобед да се изкачат по околните хълмове и да погледат къщата. От почтително разстояние, разбира се. Колкото до Ксанотис, хорати често го разпитваха за странния Велик, обитателя на прословутата къща, но бившият воин не отвръщаше нищо, а само се усмихваше.
— Убеждението, че съществуващият сега разлом, или както го наричат някои, прорив до Мидкемия е контролируем, е вярно само отчасти. — Миламбер помълча, за да позволи на писаря си да довърши продиктуваното. — Може да се твърди, че разломите могат да се създават без освобождаването на разрушителни енергии, свързани със случайното им сътворяване, било заради зле приложени магически заклинания или от близостта на твърде много неустойчиви магически прибори.
Изследванията на Миламбер върху специалните аспекти на проривните енергии щяха да се приложат към архивите на Конгрегацията, след като ги довършеше. Подобно на други проекти, които бе изчел в архивите, изследването му отново му бе показало най-тежкия недостатък в работата на магьосническото братство. Като цяло проектите не бяха довеждани до пълнота, липсваше им дълбочина и проникновение. След като веднъж бе открит подходът за създаване на прориви, по-нататъшното изследване на тяхната природа бе изоставено.
Той продължи да диктува:
— Това, което липсва в понятието за контрол, е способността да се подбере подходящата цел на контакта, способността за „насочване“ на разлома. Доказано бе с появата на кораба, возещ Фаната, край бреговете на Крудий, в света на Мидкемия, че е възможно известно притегляне между нововъзникнал разлом и вече съществуващ такъв. Но както бе доказано в последвалите изпитания, това притегляне е ограничено и характерът на тези ограничения все още не е напълно проучен. Макар да съществува известна вероятност за появата на втори разлом в близост до предходния, то тази вероятност ни най-малко не е сигурна.