— Празникът се организира от Властелина на войната в чест на неговия племенник, императора. Той планира решителна офанзива в седмиците преди игрите и се надява, че ще обяви края на кампанията. — Хочопепа сниши глас. — Не е тайна за онези, които имат достъп до дворцовите клюки, че той е подложен на силен натиск да оправдае продължаването на войната пред Върховния съвет. Според слуховете, бил е принуден да направи големи отстъпки пред Партията на Синьото колело, за да си възвърне поддръжката им във войната. Но това, което прави игрите необикновени, е, че Светлината небесна ще напусне своя Дворец на съзерцанието, прекъсвайки древната традиция. Това ще бъде подходящ повод за теб да понавлезеш в средите на дворцовото общество.
— Съжалявам, Хочо — отвърна Миламбер, — но не изпитвам особена страст да се включвам в каквито и да било празници. Присъствах на един тук в Онтосет преди месец, като част от изследванията ми. Танците са пълна досада, храната е отвратителна, а виното не струва. Самите игри са още по-безинтересни. Ако това е дворцовото общество, за което ми говориш, чудесно ще мина и без него.
— Миламбер, в образованието ти са останали много празноти. Придобиването на черния халат още не означава майсторство в занаята. Доста повече неща се включват в защитата на Империята от това да си седиш усамотен и да бленуваш за нови начини за мятане на енергия насам-натам или как да причиниш икономически хаос на тукашните лихвари. — Той си взе нов сладкиш и продължи с упреците си: — Има няколко причини, поради които трябва да дойдеш с мен да удостоим празненствата, Миламбер. Първо, ти се превърна в знаменитост сред благородниците, защото вестта за удивителната ти къща се е разнесла от единия край на Империята до другия, най-вече благодарение на онези млади разбойници, на които плати толкова щедро, за да изпълнят нежните стенописи, които толкова ти допадат. Напоследък да имаш в дома си такава творба се смята за белег на изтънченост.
— А и тази къща… — Ръката му описа дъга пред тях, а на лицето му се изписа насмешлива почуда. — Всеки, който се окаже толкова умен, че да замисли подобна сграда, със сигурност би привлякъл интерес. — Насмешливият му тон се изпари. — Между другото, цялата тази глупост ни най-малко не се смалява от загадъчното ти усамотяване тук, във вътрешността на владенията. Ако не друго, то само подсили репутацията ти… А сега да оставим светските неща и да се върнем на по-същественото. Както несъмнено знаеш, нараства безпокойството, че новините за хода на войната донякъде се подценяват. През всичките тези години придобивките от нея са нищожни и се говори, че императорът може да се обяви против политиката на Властелина на войната. В такъв случай… — Той остави мисълта си недовършена.
Миламбер помълча за миг.
— Хочо, мисля, че е време да ти кажа нещо и ако прецениш, че е достатъчно аргументирано, за да гарантира живота ми, можеш да се върнеш в Конгрегацията и да предявиш обвинения.
Хочопепа наостри уши, зарязвайки всякакви остроумия и сарказми.
— Ти, който ме обучи, си свършил работата си добре, защото сьм преизпълнен с потребността да направя това, което е най-добро за Империята. Съвсем слабо чувство изпитвам вече към родната си земя и ти никога няма да разбереш какво означава то. Но докато си създавал от мен това, което съм сега, не си могъл да вселиш в естеството ми онази любов към родния дом, каквато някога изпитвах към Крудий. Това, което си направил от мен, е мъж със силно чувство за дълг, неоцветено от никаква любов към онова, към което изпитва дълг.
Хочопепа помълча, за да осмисли думите му, после кимна и Миламбер продължи:
— Може да се окажа най-голямата заплаха за Империята от появата на Странстващата на небесата ви, защото ако се намеся в нейната политика, ще се превърна във въплъщение на безмилостната справедливост. Научих доста за фракциите сред вашите партии, за преходите на фамилиите от една партия към друга и за последствията от тези действия. Мислиш ли, че понеже си стоя тук, на върха на своя хълм в източните провинции, не съзнавам всички течения и въртопи, в които е забъркана политическата фауна в столицата? Не, разбира се. Щом Партията на Синьото колело се сгромоляса и нейните членове се пресъюзят с Военната партия или с Имперската, още на следващия ден всеки търговец по пазарищата започва да обсъжда политическите новини. Знам какво става не по-зле от всеки друг, макар да не съм пряко въвлечен. И в месеците, откакто се преместих да живея тук, стигнах до едно-единствено заключение: Империята бавно се самоубива.
Старият магьосник помълча малко, после попита: