Хочопепа се притесни.
— Има неща, чието познаване е забранено за всички освен за членовете на Конгрегацията, Миламбер, и дори тогава се смята за неразумно да ги обсъжда човек дори с някой от братята. — Той извърна очи, после добави: — Въпреки това, когато престанеш да се ровиш в мухлясалите мазета, ако поискаш да споделиш с някого разкритията си, ще те изслушам с удоволствие. — Отново погледна младия си приятел. — Харесвам те и съм убеден, че внасяш свежа промяна сред нас, Миламбер, но не са никак малко онези, които биха предпочели да те видят мъртъв. Не говори с никой друг освен с Шимоне и мен за това свое изследване на обществото.
— Дадено. Но когато стигна до окончателната си преценка какво трябва да се направи, ще действам.
Хочопепа стана. На лицето му се бе изписала загриженост.
— Не че не съм съгласен с теб, приятелю, просто ще ми е нужно време, докато осмисля всичко, което ми каза.
— С теб мога да говоря само истината, Хочо, колкото и обезпокоителна да е тя.
Хочопепа се усмихна.
— Факт, за който съм ти признателен, Миламбер. Наистина ми трябва време, за да обмисля идеите ти. — Обичайната нотка на хумор се върна в гласа му. — Може би ще ме придружиш до Конгрегацията? От дълго време те няма с този твой строеж и прочие. Няма да е зле да се мяркаш от време на време.
Миламбер се усмихна.
— Разбира се. — И даде знак на Хочопепа да ги поведе към шарката. Докато вървяха, Хочопепа подхвърли:
— Впрочем, ако искаш да опознаеш добре културата ни, все пак те съветвам да дойдеш на Имперския празник. По седалките на арената в този ден ще се развихри повече политическа дейност, отколкото за цял месец във Върховния съвет.
— Може би си прав. Ще помисля.
Когато се появиха над шарката на Конгрегацията, наблизо стоеше Шимоне. Той се поклони и каза:
— Добре дошли. Тъкмо се канех да ви потърся и двамата.
Хочопепа отвърна с кротка насмешка:
— Толкова ли важни особи сме за Конгрегацията, че са изпратили точно теб да ни доведеш?
Шимоне килна леко глава.
— Може би, но днес не става дума за това. Просто си помислих, че това, което се случва, ще ви се стори интересно.
— И какво е то? — попита Миламбер.
— Властелинът на войната е изпратил послания до Конгрегацията и Ходику е повдигнал въпроси по тях. Но по-добре да побързаме, защото всеки момент ще започнат.
Стигнаха бързо до главната зала на Конгрегацията и влязоха. Главната заседателна зала представляваше просторен амфитеатър от голи скамейки. Заеха места на най-долния ред. Вече се бяха събрали близо седемстотин Велики в черни халати. В централния кръг на подиума сам стоеше Фумита, някогашният брат на владетеля на Шинцаваи. Днес той щеше да председателства дебата. Председателството се избираше с жребий между присъстващите. Миламбер се беше виждал с Фумита в Конгрегацията само два пъти, откакто го доведоха.
Шимоне каза:
— Близо три седмици минаха, откакто те видях последния път в Конгрегацията, Миламбер.
— Дължа извинение, но бях зает с довършването на дома си.
— Така чувам. Станал си предмет на клюки в имперския двор. Чувам, че лично Властелинът на войната изгаря от нетърпение да се срещне с теб.
— Може би, някой ден.
Хочопепа се обърна към Шимоне.
— Кой може да го разбере този човек? Да се захване да строи толкова странен дом. — После погледна Миламбер. — Остава да ми кажеш само, че и жена ще си вземеш.
Миламбер се засмя.
— Виж ти, Хочо, как се досети?
Очите на Хочопепа се разшириха.
— О, не, само това не ми казвай!
— А защо не?
— Миламбер, не би било никак разумно, повярвай ми. До ден днешен съжалявам за собствения си брак.
— Не знаех, че си женен.
— Предпочитам да не говоря много за това. Съпругата ми е чудесна жена, макар да има хаплив език и язвителен ум. В собствения си дом не съм нищо повече от поредния слуга, с когото се разпореждат. Затова се виждам с нея само в определени празнични дни. Би било зле за нервите ми да я срещам по-често.
— И коя е избраницата ти, Миламбер? — попита Шимоне. — Дъщеря на някой изтъкнат благородник?
— Не. Беше робиня с мен в имението Шинцаваи.
Хочопепа се замисли.
— Робиня, казваш… Хмм. От това може да излезе нещо.
Миламбер се засмя, а Шимоне се изкиска. Неколцина от останалите магьосници ги изгледаха с любопитство, тъй като Конгрегацията не беше място за веселби.
Фумита вдигна ръка и събранието притихна.
— Днес имаме въпрос, повдигнат пред Конгрегацията от Ходику.
Един мършав Велик с обръсната глава и клюнест нос се надигна от мястото си пред Миламбер и Хочопепа, слезе до централния кръг, изгледа магьосниците в залата и заговори: