— Явих се днес, за да мога да поговоря за Империята. — Това бе официалната формула за поставянето на всеки въпрос пред събранието на Конгрегацията. — Говоря за доброто на Империята — добави той, завършвайки ритуала. — Разтревожен съм от искането, предявено днес от Властелина на войната за помощ за разширяването на войната срещу света на Мидкемия.
Залата гръмна от свиркания и от подигравателни викове: „Политика!“ и „Сядай!“ Шимоне и Хочопепа станаха заедно с друга част от събралите се и завикаха: „Оставете го да говори!“
Фумита вдигна ръка за тишина и залата утихна. Ходику продължи:
— Имаме прецедент. Преди петнадесет години Конгрегацията нареди на Властелина на войната да сложи край на войната с конфедерация Турил.
Друг магьосник скочи на крака.
— Ако завладяването на Турил бе продължило онази година, щяха да останат твърде малко сили на север, за да отблъскват миграцията на туните. Тогава ставаше въпрос за спасяването на провинция Цзетаг и на Свещения град. Сега нашите граници на север са подсигурени. Ситуацията е съвсем различна.
В залата избухнаха яростни спорове и на Фумита бяха нужни няколко минути, за да възстанови реда. Хочопепа стана и заяви:
— Бих искал да чуя съображенията на Ходику защо смята това искане за жизненоважно за сигурността на Империята. Всеки магьосник, който желае, е свободен да действа в полза на завоеванието.
— Точно в това е въпросът — отвърна Ходику. — Няма причина всеки магьосник, който смята тази война в друго време и пространство за уместна и полезна за Империята, да не подкрепя завоеванието. Без Черните халати, които вече служат на Властелина на войната, разломът никога нямаше да бъде осъществен за това начинание. Аз възразявам срещу това, че сега той отправя искания към самата Конгрегация. Ако петима или шестима магьосници изберат да служат на бойното поле, дори да заминат на другия свят и да рискуват живота си в битка, това си е техен личен избор. Но ако един магьосник се почувства длъжен да се отзове на това искане, без да може да обмисли последствията, то ще изглежда, че Конгрегацията вече е подвластна на волята на Властелина на войната.
Част от магьосниците посрещна думите му с ръкопляскане, други се смълчаха, за да претеглят своите „за“ и „против“. Освиркванията и подмятанията бяха малко. Хочопепа стана отново.
— Бих искал да внеса предложение. Готов съм да се наема от името на Конгрегацията да изпратя послание до Властелина на войната, в което да изразя нашето съжаление, че Конгрегацията в своята цялост не може да нареди на никой магьосник да изпълни искането му, но че той е свободен да потърси услугите на всеки магьосник, който пожелае да работи за неговата кауза.
Из залата се разнесе одобрително мърморене. Фумита каза:
— Хонопепа внася предложение да изпрати официално становище до Властелина на войната от името на Конгрегацията. Ще внесе ли някой възражение? — След като не постъпиха възражения, той заяви: — Конгрегацията благодари на Хочопепа за неговата мъдрост.
Замълча за миг и обяви:
— Още един въпрос се поставя на вниманието ни. Установено е, че на новака Широ липсват моралните качества, необходими за Великото изкуство. Умствените сондажи разкриват, че той таи анти-имперски чувства, придобити в детството му от баба му по майчина линия, но произход турилка. Съгласна ли е Конгрегацията?
Вдигнаха се ръце и при гласуването на магьосниците около всяка вдигната ръка засия цветен ореол. Зелен за живот, червен за смърт и син — за въздържал се. Миламбер се въздържа, но гласуването се оказа почти единодушно за смърт. Един Черен халат се изправи и Миламбер разбра, че само след няколко минути новакът ще бъде зашеметен и след това телепортиран на дъното на езерото, където безжизненото му тяло щеше да се съхрани, твърде студено, за да може да изплува на повърхността.
След като събранието се закри, Шимоне каза:
— Би трябвало да идваш по-често, Миламбер. Почти не те виждаме напоследък. И твърде много време прекарваш сам.
Миламбер се усмихна.
— Вярно е. Но смятам да поправя това още утре.
Из къщата се разнесе звън и слугите наскачаха, за да се подготвят за посещението на Великия. Камацу, Владетелят на Шинцаваи, знаеше, че някой Велик е ударил камбана в залите на Конгрегацията, за да доехти звукът тук и да възвести за скорошната му поява.
В стаята на Касуми Лаури и по-големият син на дома седяха погълнати от играта на пашава, с изрисувани късчета твърда хартия. Играта бе обичайна за пивниците в Мидкемия и представляваше поредният детайл от усилията, които младият цуранин полагаше, за да усвои всички аспекти на мидкемийския бит.