— Не, Миламбер, нищо подобно. Вярно е, че тук мога да бъда само роб. Но аз няма да съм тук. Аз ще се върна в Мидкемия.
Миламбер го изгледа озадачено.
— Но как? Има само един разлом към Мидкемия и той е под контрола на магьосниците, поддържащи Властелина на войната. Други не съществуват, иначе щях да знам за тях.
— Имаме план. Доста е заплетен и би отнело много време да го обяснявам, но казано простичко, става дума за следното: ще придружа Касуми, предрешен като жрец на Туракаму Червения. Той ще предвожда войска, която ще подмени някои бойни части на фронта. Никой няма да обърне внимание на ръста ми, тъй като всички отбягват жреците на Червения. Бойците са верни на Шинцаваи. Щом стигнем в Мидкемия, ще се промъкнем през предните редици и ще се доберем до силите на Кралството.
Миламбер кимна.
— Сега разбирам защо бяха нужни уроците по езика и това облекло. Но кажи ми, Лаури, готов ли си да шпионираш за цураните в замяна на свободата си? — В гласа му липсваше неодобрение. Беше само въпрос.
Лаури се изчерви.
— Не отивам там като шпионин. Ще бъда водач. Трябва да заведа Касуми в Риланон за среща с краля.
— Защо? — попита изненадано Миламбер.
— Ще се срещнем с краля и ще му направим предложение за мир — намеси се Касуми.
— Как изобщо очаквате да сложите край на войната, след като Военната партия все още държи Върховния съвет под свой контрол?
— Има едно обстоятелство в наша полза — отвърна Камацу. — Тази война продължава вече девет години и краят й все още не се вижда. Велики, не мисля да ви поучавам, но ако позволите, ще ви обясня някои неща.
Мичамбер му кимна да продължи. Камацу отпи от чашата си.
— От края на войната с конфедерация Турил Военната партия бе принудена да поддържа надмощието си над Върховния съвет. Всяко гранично стълкновение с Турил предизвикваше призиви за подновяване на конфликта. Между пограничните боеве и непрестанните усилия на туните да пробият през проходите и да си възвърнат някогашните южни владения, Военната партия едва успяваше да крепи мнозинството си. Коалиция, водена от Партията на Синьото колело, бе на път да ги свали от власт преди десет години, когато Конгрегацията откри разлома към вашия роден свят. Призивът за война прокънтя в съвета веднага щом се разбра за съществуването на изобилни метали в родината ви. Целият напредък, който бяхме постигнали през тези години, беше изгубен за миг. Ето защо от самото начало започнахме да се противопоставяме на тази лудост. Според това, което научихме от Лаури, металите, които се изравят от родната ви планета, са жалки останки от изоставени рудници на онези, които вие наричате джуджета, и те изобщо не ги смятат за ценни. Тази война не носи никаква полза за Цурануани, освен оправдание да се вее отново Знамето на войната и да се пролива кръв. Вие знаете историята ни. Знаете колко трудно е за нас да решаваме споровете си по мирен начин. Аз съм бил войник и познавам славата на войната. Познавам също така и безсмислието й. Лаури ме убеди, че моите подозрения за поданиците на Кралството са основателни. Вие не сте особено войнствен народ, въпреки вашите благородници и техните армии. Вие бихте предпочели да търгувате.
Миламбер го прекъсна.
— Всичко това е вярно. Но не съм сигурен, че има нещо общо със сегашното положение. Бившият ми народ не беше водил голяма война от почти петдесет години, освен дребните схватки с таласъмите на север и по границата с Кеш. Сега обаче в Запада бият барабаните на войната. Армиите на Кралството са окървавени. Смятам, че едва ли биха пожелали просто така да спрат и да простят. Сигурно ще поискат овъзмездяване, или поне репарация. Дали Върховният съвет ще пожелае да унизи честта на Цурануани и да възстанови щетите, причинени от нейните воини?
Владетелят на Шинцаваи се притесни.
— Съветът няма да го приеме, сигурен съм. Но императорът — да.
— Императорът? — възкликна изненадан Миламбер. — Какво общо има той с всичко това?
— Ичиндар, да е благословен от небесата, чувства, че тази война обезкръвява силите на Империята. Когато водехме кампанията срещу Турил, разбрахме, че някои граници са твърде големи и отдалечени от Империята, за да се държат под контрол, освен срещу цена, която надвишава придобивките от победите. Небесната светлина разбира, че не може да съществува по-далечна граница от онази, която вдигнахме на земята на Мидкемия. Той вече се намесва в Играта на Съвета. Това е може би най-голямата игра, играна някога в историята на Цурануани. Небесната светлина е готов да заповяда на Властелина на войната да сключи мир, или да го свали, ако потрябва. Но той не би поел толкова голям риск да наруши традицията, освен ако не си е осигурил готовността на крал Родрик да се подпише договор. Трябва да излезе пред Върховния съвет с мира като свършен факт. Иначе рискува твърде много. Убийство на император е имало само веднъж в историята на Империята, велики, Върховният съвет тогава поздравил убиеца и го провъзгласил за император. Той бил родният син на убития. Баща му се опитал да наложи данъци на храмовете — последният случай, когато императорът се е намесвал в Играта на Съвета. Ние можем да сме много сурови, велики, дори към себе си, а никой император досега не е целял това, което цели Ичиндар — нещо, което в очите на много, твърде много хора ще изглежда като предателство към честта на Империята, нещо немислимо. Но ако успеем да поднесем мир пред Съвета, ще се види, че боговете са благословили това начинание, и никой няма да се осмели да го оспори.