Гарет кимна.
— Мисля, че разбирам.
— Трябва да го разбереш, защото ще е тъжно, ако двете раси се отчуждят. — Той заговори по-тихо. — За вярванията им трябва да учиш колкото можеш, но няколко неща трябва знаеш отсега, особено във време на война като днес. Сигурно си чувал да се твърди, че някои жреци могат да съживяват мъртъвци, стига да не са издъхнали преди повече от час?
— Чувал съм тази история, но не познавам някой, който да го е виждал с очите си или дори да твърди, че познава такъв.
— Вярно е. Отец Тъли го казва, а той не е от онези, които говорят неистини за нещата, свързани с вярата. — Мартин сведе очи към земята. — Има една история. Един изтъкнат жрец — от кой орден, не знам — се оказал низвергнат от боговете и изпаднал в света на миряните. Захвърлил фините си одежди и златни накити и си надянал просто домоткано расо на странстващ монах. Скитал по дивите места, търсейки смирение за душата си. Времето и случайността го отвели в Елвандар, където се натъкнал на един току-що загинал елф, умрял случайно едва няколко минути преди появата на жреца. Той започнал да възвръща елфа от смъртта, защото притежавал голяма сила, и се постарал да вложи всичките си дарби. Спряла го жената на елфа и когато той я запитал защо, тя му отвърнала: „Това не е според нашите обичаи. Сега той обитава много по-хубаво място и ако го върнеш, ще се вьрне против волята си и ще ни донесе само скръб. Затова ние никога няма да изречем името му, за да не чуе той мъката в гласовете ни и да се върне, за да ни утеши, с цената на своята мъка.“ Доколкото знам, никой елф не е бил връщан от смъртта. Разправяли са ми и че никой елф не би могъл да бъде съживен с човешки изкуства. Други твърдят, че елфите всъщност нямат души, поради което не могат да възкръсват. Мисля, че и едното, и другото е лъжа и че те притежават далеч по-тънък усет за мястото си на света.
Гарет помълча, замислен над казаното.
— Странна приказка, майстор-ловецо. Какво те подсети за нея?
— Смъртта на онези елфи, както и твоят въпрос. Разказах я, за да ти покажа колко са различни от нас и че трябва да се потрудиш, за да изучиш обичаите им. Ще прекараш доста време сред тях.
— А тази приказка за мъртвия елф вярна ли е?
— Да. Току-що загиналият елф бил покойният крал на елфите, съпругът на кралица Агларана. Тогава, преди тридесет години, аз бях все още момче, но го помня. Нещастието стана по време на лов и аз срещнах жреца.
Гарет не каза нищо, а Мартин надигна лъка си и продължи по пьтя.
Скоро стигнаха окрайнините на Елвандар. Мартин спря и Гарет зяпна, омаян от гледката сред огромните дървеса. Късното следобедно слънце мяташе дълги сенки из леса, но високите стволове сияеха със собствена вълшебна светлина.
Мартин подхвана Гарет за лакътя и леко поведе онемелия следотърсач към двора на кралицата. Изкачи се до съветническия кръг, влезе и поздрави владетелката.
Щом го видя, Агларана се усмихна.
— Добре дошъл, Мартин Дълголъки. Много време мина, откак за последен път беше при нас.
Мартин представи Гарет, който се сведе в непохватен поклон пред кралицата. После от сенките излезе още една фигура и пристъпи напред.
Мартин бе израснал с децата на елфите и умееше повече от всеки друг човек да крие чувствата си, когато трябва, но появата на Томас така го изуми, че за малко да извика. Преглътна думите си и се постара да не зяпне изумен. Чу как Гарет ахна. И двамата бяха чули за промените, настъпили в Томас, но нищо не бе подготвило нито Мартин, нито Гарет за чак толкова голяма промяна. Изгледаха ги някак чужди очи. Почти нищо не бе останало от някогашното весело ухилено момче, което гонеше Мартин из гората и го молеше да му разказва приказки за елфи или си играеше с обръчи от бъчви с Гарет. Без капка сърдечност Томас пристъпи към тях и запита:
— Какви са вестите от Крудий?
Мартин се подпря на лъка си.
— Принц Арута ви изпраща поздрави — каза той на кралицата — и най-добрите си чувства, наред с надеждата си, че сте в добро здраве. — След това се обърна към Томас, който явно бе спечелил власт в съвета на кралицата, и каза: — Арута ви изпраща следните вести: Черния Ги, херцогът на Батира, сега управлява в Крондор, така че за Далечния бряг няма да пристигне никаква помощ. В същото време принцът има всички основания да вярва, че чуждоземците подготвят скорошно решително настъпление, но дали срещу Крудий, срещу Елвандар или срещу армията на херцога — не може да каже. Южните им постове обаче не са подсилвани през мините на дребосъците, въпреки че са здраво укрепени. Моите съгледвачи забелязаха признаци за придвижвания на север, но нищо по-мащабно. Предположението на Арута е, че най-вероятно офанзивата ще бъде срещу армията на неговия баща и на Брукал. — После добави: — И освен това ви нося вестта, че скуайърът на Арута е бил посечен. — С това той спази обичая на елфите да не се споменава името на мъртвия.