Очите на Томас издадоха за миг чувство при споменаването за смъртта на Роланд, но той отвърна само:
— Във война мъжете загиват.
Калин долови, че разговорът между Дълголъкия и Томас съдържа нещо лично. Никой друг в двора не бе познавал Роланд добре, въпреки че Калин го помнеше от вечерния пир онази нощ, преди толкова години в Крудий. Мартин бе притеснен от реакцията на Томас при новината за смъртта на приятеля му от детинство. Връщайки се към военните дела, принцът на елфите каза:
— Това е съвсем логично. Ако кралската армия на запад бъде съкрушена, чуждоземците ще могат да насочат цялото си внимание към другите фронтове и бързо да завладеят Свободните градове и Крудий. След година, най-много след две, всичко от някогашната кешийска Босания ще бъде под техните знамена. Тогава лесно ще могат да тръгнат в поход срещу Ябон. А след време биха могли да стигнат до вратите на Крондор.
Томас се обърна към Калин, сякаш се канеше да каже нещо, и присви очи, но погледна кралицата и се оттегли на мястото си в съветническия кръг. Калин продължи:
— Ако чуждоземците не предприемат нещо по западните склонове на планините, тогава скоро ще се съединим с джуджетата. Тук имаше набези през реката от страна на противника, но няма признаци за предстоящо голямо настъпление. Смятам, че Арута е прав в предположенията си, и ако херцозите ни призоват, би трябвало да се опитаме да им помогнем.
Томас се обърна към принца на елфите.
— И да оставим Елвандар беззащитен! — На лицето му се изписа гняв. Мартин се смая от едва сдържаната му ярост. — Без да оголим елфските лесове от бранители, не бихме могли да изпратим достатъчно сила, за да е решаваща в такава битка.
Очите на Калин блеснаха, но думите заизлизаха от устата му спокойно:
— Аз съм Бойният водач на Елвандар. Няма да оставя лесовете ни незащитени. Но ако чуждоземците предприемат голямо настъпление срещу фронта на херцозите, няма да оставят достатъчно войници по реката, които да застрашават горите ни. Не са се вдигали срещу нас, откакто ги победихме с помощта на чародея и техните Черни халати бяха избити. Но ако предприемат битка срещу Боррик и Брукал и ако битката е равностойна, нашата чет може да наклони везните, особено ако можем да ударим по-слабия им фланг.
Томас за миг сякаш се вцепени, после каза с леден тон:
— Джуджетата следват Долган, а Долган следва моите заповеди. Те няма да дойдат, освен ако аз не ги призова на битка. — И без повече думи напусна съветническия кръг.
Мартин се загледа след Томас. Кожата му настръхна, като усети силата, таяща се в тази странна смесица от човек и онова незнайно какво нещо, обладало някогашното момче от Крудий. Видял бе едва частица от всичко, което сега представляваше Томас, но и това му беше достатъчно. Томас се бе превърнал в същество, вдъхващо страх.
Агларана стана и каза:
— Май трябва да поговоря с Томас. Напоследък е превъзбуден.
След като и тя излезе, Мартин бе поразен от откритието си. Ако не друго, той току-що се бе оказал свидетел на конфликт между сина на кралицата на елфите и нейния любовник, и в същото време — на нейния дълбок вътрешен конфликт. Лицето й бе придобило израза на същество, обладано от безнадеждност. След като кралицата напусна, Калин каза:
— Идваш в много труден момент, Мартин. Имаме нужда от мъдростта ти.
Мартин кимна, отпрати Гарет да се нахрани и огледа съсредоточено лицето на принца на елфите, после — и на останалите присъстващи. Татар стоеше на обичайното си място, вдясно от трона на кралицата. Познаваше и останалите — стари и доверени съветници на кралицата. Много от тях бяха древни Заклинатели.
Мартин седна и търпеливо зачака Калин да заговори. Принцът на елфите обаче мълчеше. Мартин го загледа съсредоточено, тъй като го познаваше добре и можеше да усети безпокойството му. Като момче, Мартин беше смятал елфския принц за най-съвършеното въплъщение на всички елфски добродетели и макар момчешкото му преклонение да бе отминало, почитта, която хранеше към Калин, си оставаше непокътната.
— Мартин, от всички тук ти си единственият, който е познавал Томас преди да настъпи тази промяна у него — каза най-сетне Калин. — Какво можеш да кажеш за превъплъщението, което виждаш сега?
Мартин бавно обмисли отговора си.
— Само съм зървал тези промени през годините, до този ден. Че са значителни, е очевидно. Но какво предвещават — не мога дори да предполагам. Той беше добро момче; неподдаващо се много на заблуди, макар да беше изпълнен с любопитство и лесно можеше да се подведе. Проявяваше нежност и трудно можеше да сдържа чувствата си. Нравът му беше кротък, макар че можеше да изтърве нервите си, когато някой негов приятел бъдеше заплашен или ударен. Като цяло, беше като останалите момчета: мечтател.