Тя вдигна ръце към устните си и ахна. В средата на групата крачеше Томас, а до него момче, с широко ококорени пред чудесата на Елвандар очи.
Агларана замръзна от боязън, че това, което вижда, е измама, породена от надеждата й. Времето затече бавно и тя зачака, докато Томас не пристъпи пред нея. Мартин хвана момчето за ръка и го отведе настрани, другите го последваха, оставяйки на кралицата и на Томас самотата, от която се нуждаеха.
Томас бавно посегна и докосна бузата й. И изпи с очи лицето и, сякаш я видя за пръв път, като в Крудий. После, без думи, бавно и нежно я прегърна. Задържа я мълчаливо, оставяйки я да почувства топлината на обичта, която го изпълваше.
После прошепна в ухото й:
— За всеки миг на скръб, който съм ти причинил, о, повелителко моя, моля се боговете година да ми дадат, в която да те даря с радост. Аз отново съм твой обожаващ те поданик.
Неспособна да изрази щастието си с думи, кралицата на елфите просто се притисна в него и мъката й се превърна в блед спомен.
Глава 28
Пратеничество
Войските стояха притихнали. Дълги колони мъже очакваха реда си да преминат през разлома към Мидкемия. Наоколо обикаляха командири и присъствието им бе достатъчно, за да осигури железен ред в строя. Лаури, под маската и халата на Червен жрец, бе впечатлен от дисциплината, която присъствието на тези офицери внушаваше сред бойците. Твърде чужд бе за него цуранският кодекс на честта, според който заповедите се изпълняваха безпрекословно.
Двамата с Касуми се придвижиха бързо покрай колоната към първия батальон зад онзи, който току-що навлизаше в цепнатината на пространството. Лаури подгъна колене и се присви, за да прикрие впечатляващия си ръст. Както се бяха надявали, повечето войници извръщаха очи от зловещата фигура на подминаващия ги Червен жрец.
Когато стигнаха до челото на колоната, Касуми влезе в строя. По-младият му брат, назначен за щурмови водач на тази офанзива, привидно не обърна внимание на закъснялата поява на командира си, нито на пристигналия с него жрец на Туракаму.
След сякаш безкрайно проточилото се очакване дойде командата и те пристъпиха напред сред треперливото сияние на „вселенската пустош“, бележещо прохода между двата свята. Последва мигновен взрив от светлини, замайване и те се озоваха под лек мидкемийски дъжд. Пелени от влага, която не бе нищо повече от гъста мъгла, ги обгърнаха и цуранските воини, привикнали на знойния си климат, се загърнаха в наметалата си.
Посрещащият ги офицер размени няколко думи с Касуми и войската получи заповед да се придвижи на определено разстояние на североизток и да вдигне лагер. След това Касуми и Хокану трябваше да се явят и да докладват за пристигането си в шатрата на Властелина на войната, предназначена за заседания. Самият Властелин на войната се беше върнал в Кентосани, Свещения град, за да се подготви за Имперските игри, но неговият заместник трябваше да им укаже задълженията и отговорностите до неговото завръщане.
Те бързо се придвижиха към фронтовата линия и започнаха да вдигат стана. След като командирската шатра бе вдигната, Лаури и братята Шинцаваи се пъхнаха вътре. Докато развързваха вързопите с мидкемийските дрехи и снаряжение, Касуми каза:
— Веднага щом се върнем от срещата си със заместника на Властелина, ще се нахраним. Тази нощ ще предвождаме патрул в нашия район и ще се опитаме да се промъкнем през предните редици. — Касуми погледна брат си. — След като заминем, ти поемаш отговорността да прикриеш заминаването ни за колкото може по-дълго. Стане ли някакво сражение, можеш да заявиш, че сме отвлечени от врага.
Хокану се съгласи.
— Да отидем да докладваме веднага.
Касуми се обърна към Лаури.
— А ти стой вътре. Не бива да рискуваме. Ти си най-високият проклет жрец, когото съм виждал.
Лаури кимна, седна на възглавниците и зачака.
Патрулът напредваше бавно. Дъждът беше спрял, но захладня и Лаури едва потисна тръпките. Годините, прекарани в горещия климат на Келеуан, му бяха отнели способността да пренебрегва студа. Зачуди се как ли ще реагират новите войски на Цурануани, щом падне първият сняг. Най-вероятно с външно безразличие, все едно какво щяха да изпитат. Един цурански войн никога не можеше да си позволи да издаде смущението си пред нещо толкова незначително като втвърдена вода, падаща от небето.
Избраха Северния проход, защото той извеждаше към по-широкия фронт и там беше по-малко вероятно да ги забележат, докато преминават през предните редици. Стигнаха началото на прохода и постът ги пропусна. След като се озоваха извън долината, свърнаха малко по на изток, отколкото бе възложено на патрула им.