Отвъд ниските хълмове и рехавите горички минаваше пътят от Ламът за Зюн. След като оставеха патрула, Лаури и Касуми щяха да потеглят към Зюн, да купят коне и да тръгнат с тях на изток. С малко късмет, щяха да стигнат Крондор за две седмици. Там щяха да сменят конете и да поемат за Саладор, където щяха да потърсят някой кораб за Риланон.
Единственото препятствие между тях и пътя към Зюн беше голямата част от войската на Кралството. Ако бъдеха засечени откралски патрул, щяха да се опитат да се представят за пътници, които са били пленени от цураните и са се измъкнали. Никой нямаше да вземе Лаури за цуранин, а Касуми владееше речта на Кралството толкова съвършено, че лесно можеше да мине за кралски поданик от Долината на сънищата; в тази гранична зона с Велики Кеш се говореха няколко езика, така че лекият акцент на Касуми щеше да е обясним.
Сега патрулът се придвижваше бързо. Лаури тичаше до Касуми, удивен от издръжливостта на войниците. Те не показваха признаци на умора, но той я усещаше. Стигнаха до една широка поляна и Хокану даде знак да спрат и каза:
— Оттук нататък не би трябвало да срещаме повече цурански войници. Да се надяваме заради вас да не срещаме и кралски войски. Преобличайте се.
Лаури и Касуми бързо се преоблякоха и взеха приготвените торби с продоволствие. После приклекнаха в храсталака и загледаха как патрулът прекосява поляната.
И изведнъж от дърветата отляво изскочиха конници, всички с плетени ризници и изцяло покрити с шлемове глави, и атакуваха изненаданите цурани.
Цураните успяха само да оформят груб фронт за отбрана пред връхлитащите ездачи. Конско цвилене и човешки викове изпълниха въздуха.
Лаури докосна рамото на Касуми и му даде знак да побягнат надясно. Беше очевидно, че цуранският офицер едва се сдържа да не се присъедини към хората си. Лаури обаче го стисна за рамото и го дръпна.
Следващият ден завари двама пътници, вече на широкия път към Зюн. И двамата бяха облекли вълнени ризи, панталони и наметала. По-внимателният оглед на нечие опитно око щеше да забележи, че тъканта всъщност не е съвсем вълна, а някакво подобие. Коланите и ботушите им бяха направени от изсушена кожа на нийдра, наподобяваща мидкемийската. Но кройката им беше мидкемийска, също както и мечовете, които носеха на коланите си.
Единият явно беше странстващ певец, тъй като носеше лютня, преметната на гърба му. Другият по-скоро приличаше на волнонаемник. Случайният наблюдател едва ли щеше да отгатне произхода им и едва ли щеше да се досети, че двамата стражници носят на дъното на торбите си по една кесия, пълна със скъпоценни камъни.
По пътя ги подмина поел на север отряд лека кавалерия и Лаури каза:
— Откакто бях тук за последен път, нещата са се променили. Онези мъже от засадата в гората бяха кралски крондорски копиеносци, а тези, дето току-що минаха, носеха цветовете на Квесторско око. Тук като че ли са се струпали всички сили от армиите на Запада. Като че ли нещо се носи във въздуха. Може би по някакъв начин са се досетили за плана на вашия Властелин на войната за решителна офанзива?
— Не знам. Каквото и да става, нещата, изглежда, не са толкова стабилни, както ни се струваше у дома. Съюзите са много неустойчиви след смъртта на Владетеля на Минванаби и издигането на нови сили във Великата игра. Властелинът на войната, изглежда, е по-обезпокоен, отколкото смяташе баща ми. А и съсредоточаването на тези войски тук ме кара да мисля, че победата на Властелина едва ли ще бъде извоювана толкова лесно. — След малко Касуми добави: — Надявам се, че Хокану е оцелял. — За пръв път от вчера спомена за брат си. Лаури не можа да измисли какво да му отвърне.
Два дни по-късно Лаури, бивш менестрел от Тир-Сог, и Кенет, наемник от Долината на сънищата, седяха в хана „Зеления котарак“ в град Зюн. И двамата се хранеха с вълчи апетит, защото през последните два дни бяха преживявали с войнишките си дажби — питки от едро смляно зърно и сухи плодове.
Лаури бе похабил повече от час в пазарене с един доста съмнителен прекупвач на скъпоценни камъни за цената на няколко от по-дребните камъчета. Беше се примирил с една трета от действителната им стойност и после обясни:
— Ако смята, че са крадени, няма да задава много въпроси.
— Защо не му продаде всичките? — попита го Касуми.
— Баща ти ни е дал толкова, че можем да преживеем с тях в охолство до края на живота си. Съмнявам се дали всички прекупвачи в Зюн могат да съберат златото, необходимо, за да ги платят. Ще продаваме по малко по пътя. Освен това те тежат по-малко от златото.