Миг след това прозорчето на вратата се плъзна настрани, от дупката надникнаха две очи и един глас каза:
— Какво търсите?
Лаури отвърна рязко:
— Лукас, ти ли си? Какво става тук, че пътниците не могат да влязат?
Очите се разшириха и прозорчето се затръшна. Вратата се отвори със скърцане и мъжът отстъпи назад, за да я разтвори широко.
— Лаури, мошенико! — избоботи той. — Минаха пет… не, цели шест години.
Влязоха и Лаури се стъписа от вида на хана. Конюшнята отстрани се беше порутила. Срещу портата пред главния вход висеше табела, изобразяваща с избледнелите си цветове пъстроцветен папагал, разперил криле. Чуха как вратата се затвори зад тях.
Лукас, висок и мършав човек с побеляла коса, каза:
— Ще трябва сами да разседлаете конете си. Сам съм и трябва да се върна в гостилницата, та гостите ми да не окрадат всичко. Ще ви видя с приятеля ти вътре и ще поговорим.
Обърна се и двамата останаха да се оправят сами с конете си.
— Много от това, което става тук, ми е непонятно — каза Лаури. — „Пъстрият папагал“ никога не е бил изискано място, но беше една от по-добрите пивници в Бедняшкия квартал. — Той изтри със стиска сено гърба на коня си. — Ако изобщо може да се намери място, където да научим какво става в Крондор, то е това. А и едно от нещата, които съм научил през пътуванията си из Кралството, е, че когато стражите на портите гледат пътниците с подозрение, е време да се покриеш някъде, където е малко вероятно да дойдат. В Бедняшкия квартал бързо може да ти клъцнат гърлото, но тук рядко ще срещнеш градска стража. А ако все пак дойдат, човекът, който се е опитал да ти клъцне гърлото, по-скоро ще те скрие, докато си отидат.
— И чак после ще се опита да ти клъцне гърлото, така ли?
Лаури се засмя.
— Бързо схващаш.
След като се погрижиха за конете, двамата взеха седлата и дисагите си и влязоха в хана. Озоваха се в смътно осветена гостилница с дълъг тезгях на задната стена. Вляво имаше голяма камина, а вдясно — стълбище към горните етажи. Повечето маси в помещението бяха празни, посетители имаше само около две. Гостите изгледаха набързо новодошлите и отново се върнаха към пиенето и тихия си разговор.
Лаури и Касуми отидоха до тезгяха, пуснаха багажа в краката си и Лаури попита:
— Кешийско вино да ти се намира?
— Имам малко, но е скъпо — отвърна Лукас. — Откакто белята започна, търговията с Кеш замря.
Лаури изгледа ханджията, сякаш да претегли цената.
— Два ейла тогава.
Лукас наля две халби ейл и каза:
— Радвам се, че те виждам, Лаури. Нежният ти глас ми липсваше.
— Последния път не ми каза същото — отвърна Лаури. — Доколкото си спомням, го оприличи на съскане на котарак, готвещ се за бой.
Двамата се изкикотиха.
— Толкова мрачни станаха нещата тук, че съм се размекнал по хора, които може да се нарекат верни приятели — рече Лукас. — Малко останахме. — И погледна многозначително към Касуми.
— Това е Кенет, мой верен приятел, Лукас — каза Лаури.
Лукас изгледа продължително цуранина, след което се усмихна.
— Препоръката на Лаури има тежест за мен. Е, добре дошли. — Протегна му ръка и Касуми се здрависа според кралския обичай.
— Добре сте заварили.
Лукас се понамръщи от акцента му.
— Чужденец ли си?
— От Долината на сънищата — отвърна Касуми.
— От кралската част — добави Лаури.
Лукас изгледа боеца и сви рамене:
— Все едно. За мен няма значение, но се пазете. Времената са смутни и хората никак не си падат по непознати. Внимавайте с кого говорите, носят се слухове, че кешийските псета са готови отново да ударят на север, а като те гледам, приличаш на кешиец.
Преди Касуми да успее да отвърне нещо, Лаури се намеси:
— Значи неприятностите са с Кеш, така ли?
Лукас поклати глава.
— Как да ти кажа… Слуховете по пазара са повече, отколкото пришките по лицето на просяк. — Той сниши глас. — Преди две седмици дойдоха търговци с вестта, че империята на Велики Кеш е повела боеве на юг, за да покорят отново бившите си васали в Конфедерацията. Така че засега нещата може да останат спокойни. Те разбраха колко безумно е да откриеш два фронта преди повече от сто години, когато изгубиха цяла Босания, без при това да успеят да надвият Конфедерацията.
— От дълго време сме на път и не сме чували почти никакви вести — каза Лаури. — Защо над Крондор е вдигнато знамето на Батира?
Лукас бързо огледа помещението. Пиещите на двете маси като че ли не обръщаха внимание на разговора край тезгяха, но ханджията им махна с ръка да мълчат.
— Елате да ви дам стая — каза той високо. Лаури и Касуми малко се изненадаха, но вдигнаха вещите си и без повече приказки последваха Лукас по стълбището.