Той ги отведе в една стаичка с две легла и умивалник, затвори вратата и каза:
— Лаури, вярвам ти и затова няма да те разпитвам, но разбери, че нещата тук много са се променили от предишното ти идване. Дори в Бедняшкия квартал гъмжи от уши на вицекраля. Батира държи града под ботуша си и само глупак може да говори, без да се интересува кой ще го чуе.
Лукас седна на едно от леглата, а Лаури и Касуми приседнаха срещу него. Лукас продължи:
— Когато Батира пристигна в Крондор, донесе кралска заповед, провъзгласяваща го за управител на Крондор, с всички права на вицекрал. Принц Ерланд и семейството му бяха затворени в палата, въпреки че Ги нарича това „почетна охрана“. След това Ги се нахвърли върху града. Рекрутиращи отряди нахлуха по крайбрежните квартали и много от мъжете сега плават във флотата на лорд Исуп, без жените и дечицата им да знаят какво е станало с татенцето. Оттогава всеки, който каже нещо против вицекраля или краля, просто изчезва, защото Ги си има тайна полиция, която подслушва зад всяка врата в града.
— Данъците растат всяка година, за да се покрият разходите за войната, търговията секва, освен за онези, които продават на войската, а на тях плащат с разписки, които не струват пукната пара — продължи ханджията. — Трудни времена, а вицекралят не прави нищо да ги облекчи. Храната не стига, а и парите не стигат, за да се плати малкото, което може да се намери. Много от фермерите изгубиха имотите си заради непосилния данък и сега земята стои занемарена, защото няма кой да я оре и сее. Затова селяците се скитат в немотия по улиците на града и населението расте. Повечето младежи ги завлякоха във войската или флотата. Внимавайте да не ви заловят стражите, все едно по каква причина, или да не ви спипат рекрутиращите.
— Но все пак — добави с усмивка Лукас, — нещата малко взеха да се пооправят, откакто в Крондор дойде принц Арута.
— Синът на Боррик? Той е в града? — възкликна Лаури.
Очите на Лукас блеснаха от доволство.
— Вече не. — Отново се изкикоти. — Принцът взе, че доплава в Крондор по никое време. Трябва да е минал през Тъмните проливи посред зима, представяте ли си? — И той им разказа набързо за бягството на Арута и Анита.
— В Крудий ли се върнаха? — попита Лаури.
Лукас кимна.
— Преди седмица дойде търговец от Карс, пълен с новини за това-онова. Едно от нещата, които чул, беше, че цураните са се размърдали край Джонрил и че принцът на Крудий бил готов да се притече на помощ, ако потрябва. Така че трябва да се е върнал там.
— Ги сигурно се е пръснал от яд при тази новина.
Усмивката на Лукас се стопи.
— И още как. Беше хвърлил принц Ерланд в тъмницата, за да измъкне съгласието му да се ожени за Анита. След като чу за бягството й, го задържа там. Сигурно си е мислил, че момичето ще предпочете да се върне, вместо да остави баща си да гние във влажната килия, но сбърка. Сега се говори, че принцът е на път да умре от студа. Точно затова градът е в този потрес. Никой не знае какво ще стане, ако принцът умре. Хората го обичаха и може да настъпят бъркотии. — Лаури го изгледа с ням въпрос. — Чак бунт — едва ли — отвърна Лукас. — Твърде сме обезкуражени. Но току-виж на вечерна проверка се окаже, че неколцина от стражите липсват, ще последват неуредици със снабдяването на гарнизона и двореца, и други подобни. А и не бих искал да бъда на мястото на данъчния на вицекраля, когато го пратят в Бедняшкия квартал.
Лаури се замисли над чутото.
— Ние сме тръгнали на изток. Какво е положението по пътищата?
Лукас поклати глава.
— Все още има движение. Минете ли Тъмно поле, неприятностите ще са по-малко, мисля. Чуваме, че работите на изток са си почти като преди. Все пак на ваше място бих пътувал предпазливо.
— Трудно ли ще е да напуснем града? — попита Касуми.
— Северната порта все още е най-добрият изход. Както обикновено, там не пазят много усърдно. Срещу скромна сума Шегаджиите ще ви помогнат да се измъкнете.
— Шегаджиите ли? — възкликна воинът.
Лукас повдигна вежди учуден.
— Забравих, че си от далече. Гилдията на крадците. Те все още държат Бедняшкия квартал под контрола си и Върлината все още има влияние над търговците и изкупчиите, особено около пристанището. Кварталът със складовете е вторият им дом след Бедняшкия. Те могат да ви измъкнат, ако срещнете неприятности при портата.
— Това ще го запомня, Лукас — каза Лаури. — А семейството ти къде е? Не ги виждам.
Лукас някак се сви.
— Жена ми почина, Лаури, от треската миналата година. Синовете ми и двамата са във войската. От година почти никакви вести нямам от тях. Последния път, когато получих писмо, бяха на север с Боррик и Брукал. В града е пълно с ветерани от войната. Можете да ги видите навсякъде. Кой с отрязан крайник, кой — сляп. Жалка гледка. — Очите му се зареяха някъде надалеч. — Дано само момчетата ми да не свършат така.