Лаури и Касуми не отвърнаха нищо. Лукас се съвзе от унеса.
— Трябва да се върна долу. Вечерята ще е готова след малко, макар че е далече от онова, което поднасях на гостите преди. — Докато се обръщаше към вратата, ханджията подхвърли: — Ако поискате да се свържете с Шегаджиите, кажете ми.
След като той излезе, Касуми каза:
— Трудно е човек да види родината ти, Лаури, и да продължи да смята, че войната носи слава.
Лаури само кимна.
Складът беше тъмен и влажен. И празен — ако се изключеха Лаури, Касуми и двата им свежи коня. Бяха отседнали в „Пъстрия папагал“ предната нощ и бяха закупили новите коне на много висока цена, след което се бяха опитали да напуснат града. Когато стигнаха до градските порти, ги спря отделение на стражата на Батира. След като се разбра, че стражите едва ли ще ги пуснат, без да им създадат неприятности, Лаури и Касуми успяха да се отскубнат от тях с лудо препускане из града. Изплъзнали се бяха на преследвачите си в лабиринта на Бедняшкия квартал и се бяха върнали в „Пъстрия папагал“. Лукас бе известил Върлината и сега двамата чакаха някой крадец да дойде и да ги изведе от града.
Някой подсвирна с уста и Лаури и Касуми мигновено стиснаха дръжките на мечовете си. Чу се писклив кикот и отгоре скочи дребничка фигура. В тъмното беше трудно да се види откъде точно скочи фигурата, но Лаури предположи, че гостът им се е крил дълго време по гредите под тавана.
Непознатият пристъпи към тях и на смътната светлина двамата видяха, че е момче, не повече от тринадесетгодишно.
— При Мамчето има веселба — каза то.
— И ще си прекараме добре — отговори Лаури.
— Значи вие сте пътниците.
— А ти ли си водачът? — възкликна Касуми, без да крие изненадата си.
Момчето отвърна с явно самохвалство:
— А как иначе? Лично Джими Ръчицата ще ви изведе. По-добър водач в града няма да намерите.
— И какво правим сега? — попита Лаури.
— Първо уреждаме плащането. По сто суверена за всеки.
Без да възрази, Лаури извади няколко по-дребни камъчета и му ги връчи.
— Тия ще стигнат ли?
Момчето отиде до вратата на склада и я открехна леко, за да проникне лъч лунна светлина. Огледа камъните с опитно око и се върна при двамата бегълци.
— Става. Срещу още сто можете да получите това. — И им подаде къс пергамент.
Лаури го взе, но на смътната светлина не можа да прочете написаното.
— Какво е това?
Джими се изкиска.
— Кралски декрет, разрешаващ на приносителя му да пътува свободно по кралските пътища.
— Истински ли е? — попита трубадурът.
— Честна дума. Лично го измъкнах тая заран от един търговец от Лъдланд. Валиден е за още един месец.
— Готово — каза Лаури и подаде на момчето още един камък.
След като скъпоценните камъни се озоваха на сигурно в кесията на малкия крадец, той каза:
— Скоро ще чуем „хахо-хихо“ при портите. Момчетата ще изиграят малък маскарад за стражите. Щом стражите се разкарат, се промъкваме.
Върна се до вратата и надзърна навън мълчаливо. Докато чакаха, Касуми прошепна:
— Можем ли да му вярваме?
— Не, но нямаме избор. Ако Върлината реши, че му е по-изгодно да ни предаде, ще го направи. Но Шегаджиите не обичат много стражите, а сега — по-малко от всякога, поне според Лукас, така че едва ли. Все пак бъди нащрек.
Времето се проточи тягостно, после изведнъж отвън се чуха викове. Джими подаде сигнал с рязко изсвирване и от другата страна на улицата му отвърнаха.
— Време е — каза момчето и излезе през вратата.
Лаури и Касуми поведоха конете си след него.
— Следвайте ме отблизо и бързо — каза им малкият водач и тръгна напред.
Завиха покрай една от сградите и се озоваха пред северната порта. Там се вихреше някаква свада, много от боричкащите се мъже приличаха на моряци от кейовете. Стражите полагаха усилия да възстановят реда, но щом отблъснеха някой от участниците в уличния бой, друг налиташе от околните сенки и се включваше. След няколко минути всички стражи при портата се смесиха с биещите се и Джими каза:
— Сега!
Забързаха в сенките, тропотът на конските копита бе заглушаван от шума на уличната битка. Когато се добраха до портата, видяха, че един страж все пак е останал от другата й страна.
Лаури сграбчи Джими за рамото.
— Ще трябва да го премахнем.
— Не — отвърна Джими. — Ако се извади оръжие, стражите ще оставят тази малка веселба като пожар в бардак. Оставете го на мене.