Един гвардеец ги придружи до кабинета на помощника на кралския канцлер. Тук се наложи да чакат половин час, докато чиновникът намери време да ги приеме. Влязоха в кабинета и се озоваха пред стюарда на кралския двор — нисък и самодоволен мъж с издадено напред коремче, чиято реч бе придружена с хронично хъхрене.
— Какво търсят тук двамата господа? — запита ги той, давайки ясно да се разбере, че не ги цени високо.
— Носим вести за краля във връзка с войната — отговори Лаури.
— Охо? — изсумтя чиновникът. — И защо тези документи, донесения или каквото и да е не са доставени с обичайната военна поща?
Касуми, явно обезеърчен от чакането, след като най-сетне бяха стигнали в двореца, каза:
— Искаме да поговорим с някой, който може да ни заведе при краля.
Чиновникът се ядоса и викна:
— Аз съм барон Грей! Аз съм този, с когото ще говорите! И като нищо ей сега ще наредя на стражата да ви изхвърли на улицата. Негово величество не може да бъде притесняван от всеки шарлатан, който се опита да получи аудиенция. Аз съм този, който заповядва тук!
Касуми пристъпи напред, сграбчи го за яката и изръмжа:
— А аз съм Касуми, от рода Шинцаваи. Баща ми е Камацу, владетелят на Шинцаваи и боен главатар на клана Канацаваи. И ще се срещна с вашия крал!
Лорд Грей пребледня и се задърпа в паника да се отскубне от ръката на Касуми. Беше толкова потресен както от чутото, така и от нечуваната грубост, с която се отнасяха към него, че от устата му не можа да излезе и една дума и той само закима, докато Касуми не го пусна.
— Кралският канцлер ще бъде уведомен… веднага — успя да каже лорд Грей и тръгна към вратата. Лаури се зачуди дали няма да повика стражите, решил, че двамата са луди. Но каквото и да си беше помислил мъжът, поведението на Касуми, изглежда, го бе убедило, че става нещо наистина важно, защото след няколко минути в стаята влезе мъж на почтена възраст.
— Какво има? — попита кратко новодошлият.
— Ваша светлост — отвърна лорд Грей, — мисля, че трябва да поговорите с тези двамата и да прецените дали Негово величество трябва да се види с тях.
Мъжът огледа двамата непознати и каза:
— Аз съм херцог Калдрик, кралският канцлер. По каква причина искате да се видите с Негово величество.
— Нося послание от императора на Цурануани — отвърна Касуми.
Кралят седеше под платнен навес на една тераса с изглед към залива. Долу, точно под двореца, течеше бърза река, част от първоначалната защита, въпреки че отдавна не служеше за преграден ров. Над реката се издигаха изящни мостове, по които минаваха десетки хора.
Крал Родрик седеше, привидно заслушан в думите на Касуми, който излагаше в подробности мирното послание на императора, и си играеше небрежно с една златна топка.
След като Касуми свърши, кралят дълго мълча, сякаш премисляше чутото. Касуми подаде на херцог Калдрик сноп документи и след още миг мълчание добави:
— Предложенията на императора са изложени в тези писма подробно, ваше величество, ако пожелаете да ги проучите на спокойствие. Ще изчакам вашето благоволение, за да върна отговора ви.
Родрик продължи да мълчи и струпаните наоколо придворни се спогледаха изнервено. Накрая кралят рече:
— Винаги ме досмешава, като гледам оттук дребните си поданици, забързани из града като мравки. Винаги съм се чудел какво ли си мислят, докато живеят дребния си животец там долу. — Той се обгьрна и изгледа двамата пратеници. — Знаете ли, мога по всяко време да заповядам да се отнеме животът на някой от тях. Ей така, просто си избирам някого от тази тераса и казвам на стражите си: „Виждате ли ей онзи, със синята шапка? Хванете го и му отсечете главата.“ И те ще го направят. Щото съм крал.
Лаури усети студени тръпки по гърба си. Беше по-лошо от всичко, което си бе представял. Кралят все едно не бе чул нищо от онова, което му бе съобщено.
— Ако се провалим, един от нас трябва да съобщи на баща ми — тихо каза Касуми на цурански.
Кралят рязко вдигна глава, очите му се разшириха и той заговори с треперещ глас:
— Какво каза? — Гласът му се извиси. — Никой не може да шепне тук! — Лицето му се сгърчи в налудничава гримаса. — Все си шепнат нещо тези изменници. Но аз ги знам кои са и всички ще ми паднат на колене! Оня предател Керъс падна ли ми на колене преди да го обеся? Падна. И семейството му щях да избеся, ако не бяха избягали в Кеш. — След което изгледа Касуми. — А вие не ме подвеждайте с тези глупости и така наречените ви „писма“. И последният глупак ще ви познае под маските. Вие сте шпиони!