Касуми кимна.
— Разбирам. На ваше място щях да направя същото. Вие сте смел човек, херцог Калдрик.
Херцогът се изправи.
— Аз съм само един уморен човек. Кралят изпи силна напитка от ръката ми. От друг не пие, бои се да не го отровят. Поръчах на дворцовия лекар да сложи нещо приспивателно. Не знам дали ще си спомня за посещението ви, но бъдете сигурни, че все някой ще му го припомни, ако не утре, то вдругиден. Така че не се помайвайте. Идете право при лорд Боррик и му кажете какво се случи.
— Принц Ерланд наистина ли е мъртъв? — попита Лаури.
— Да. Новината дойде преди седмица. Разклатеното му здраве не е издържало на студа в тъмницата. Сега наследник на трона е Боррик. Родрик така и не се ожени. Страхът му от другите е твърде дълбок. Съдбата на Кралството е в ръцете на Боррик. Кажете му го.
Преди да отвори вратата, херцогът каза:
— Предайте му също, че най-вероятно ще съм мъртъв, ако реши да дойде в Риланон. И по-добре, защото иначе ще трябва да застана срещу всеки, който посегне към кралското знаме.
Преди Лаури и Касуми да успеят да отвърнат нещо, той отвори вратата. Двамата стражи стояха отвън и той им заповяда да придружат пратениците до пристанището.
— „Кралска лястовица“ е на котва в залива. Предайте това на капитана. — Той връчи на Лаури къс хартия. — Кралско пълномощие, което му нарежда да ви закара до Саладор. — Извади втори документ. — И още едно, с което се нарежда на армиите на Кралството да ви съдействат по пътя.
Стиснаха си ръцете за сбогом и двамата пратеници тръгнаха след стражите по коридора. Докато се отдалечаваха, Лаури погледна през рамо към Калдрик. Старият херцог стоеше със смъкнати рамене, уморен, с лице, набръчкано от тревога и скръб, а също и от страх. Лаури си помисли, че нищо на света не може да го накара да размени мястото си с него.
Конете се бяха запенили. Ездачите ги шибаха нагоре по хълма. Съвсем малко оставаше до края на пътя им към лорд Боррик, започнал преди месец. „Кралска лястовица“ бързо ги бе пренесла до Саладор, откъдето веднага бяха потеглили на запад. Малко бяха спали по пътя, купуваха свежи коне или ги подменяха, когато бе възможно, от конните патрули с помощта на кралското пълномощие, дадено им от Калдрик. Лаури не беше сигурен, но му се струваше, че са изминали разстоянието за рекордно кратко време.
На няколко пъти след като напуснаха Зюн, бяха спирани от войници, но всеки път показваха пълномощното на канцлера и ги пропускаха. Сега приближаваха лагера на херцога.
Цуранският Властелин на войната бе разгърнал решителната си офанзива. Кралските сили бяха удържали в продължение на седмица, но след това под натиска на десет хиляди свежи цурански бойци отбраната им се бе пропукала. Битката бе продължила три дни, яростна и кървава, и накрая кралската войска бе изтласкана от позициите си пред Северния проход.
Сега елфите и джуджетата, както и замъците по Далечния бряг, бяха откъснати от главните сили на кралската армия. Прекъсната беше всякаква връзка, защото гълъбите, използвани за донесения, бяха избити при унищожаването на стария лагер. Съдбата на останалите фронтове беше неизвестна.
Армиите на Запада се прегрупираха и Лаури и Касуми изгубиха доста време, докато намерят щабния лагер. Докато яздеха към командния пункт, виждаха навсякъде белезите на горчивото поражение. Настъпил бе най-лошият обрат на войната за Кралството. Накъдето и да се обърнеха, виждаха ранени или болни, а и онези, по чиито тела нямаше рани, изглеждаха отчаяни.
Един гвардейски сержант огледа пълномощното им и нареди на един гвардеец да ги заведе до шатрата на херцога. Стигнаха до широката командирска шатра, един лакей пое конете им, а гвардеецът влезе вътре. Миг след това от шатрата излезе висок младеж с руса брада, облечен в табарда на Крудий. Зад него се появи едър мъж с посивяла брада — магьосник, ако се съдеше по облеклото му — и още един, едър, с груб белег през лицето. Лаури се зачуди дали не са старите приятели на Пъг, за които той му беше разказвал, но бързо сьсредоточи вниманието си върху младия офицер, който пристъпи към него, и каза:
— Нося съобщение за лорд Боррик.
Младият мъж се усмихна горчиво и каза:
— Можете да го предадете на мен. Аз съм Луам, синът му.
— Моите уважения, ваше височество, но трябва да говоря с херцога лично — отвърна Лаури. — Така ми нареди херцог Калдрик.
При споменаването на името на кралския канцлер Луам се спогледа със спътниците си, след което вдигна платнището на шатрата. Лаури и Касуми влязоха и другите ги последваха. Вътре имаше жалък горящ мангал и голяма маса с карти по нея. Луам ги отведе до друга част на огромната палатка, дръпна една завеса и видяха един мъж, лежащ на постеля.