Беше висок, с тъмна, леко прошарена коса. Лицето му беше изпито, без капка кръв, устните му бяха посинели. Дишаше хрипливо и спеше. Беше завит с чисти завивки, но под отворената яка се виждаха дебели превръзки.
Още един мъж влезе в шатрата и Луам пусна завесата. Стар, с почти побеляла грива, той все още се държеше изправен, с изпънати широки рамене. Новодошлият тихо попита:
— Какво има?
— Тези мъже носят послания за татко от Калдрик — отвърна Луам.
Старият воин протегна ръка.
— Дайте ги на мен.
След като Лаури се поколеба, мъжът избоботи ядосано:
— По дяволите, човече, аз съм Брукал. Боррик е ранен и аз командвам армиите на Запада.
— Посланието не е писмено, ваша милост — отвърна Лаури. — Херцог Калдрик ми каза да ви представя спътника си. Това е Касуми от Шинцаваи, пратеник на императора на Цурануани, който носи предложение за мир до краля.
— Ще има ли мир най-сетне? — попита Луам.
Лаури поклати глава.
— За съжаление, не. Херцогът също ми каза да ви предам следното: кралят е полудял, а херцог дьо Батира е убил принц Ерланд. Той се бои, че само лорд Боррик може да спаси Кралството.
Новините видимо потресоха Брукал. Той се обърна към Луам и заговори тихо:
— Сега вече знаем, че слуховете са верни. Ерланд наистина е бил пленник на Ги. Ерланд мъртъв! Не мога да го повярвам. — Разтърси глава да се съвземе и продължи: — Луам, зная, че сега всичките ти мисли са насочени към баща ти, но трябва да помислиш за следното: баща ти скоро ще издъхне и ти скоро ще станеш херцогът на Крудий. И след като Ерланд е мъртъв, ти също така ще бъдеш наследникът на трона по рождено право.
Брукал тежко седна на един от столовете край масата с картите.
— Тежко бреме ще падне на плещите ти, Луам, но останалите от Запада ще обърнат очи към теб да ги поведеш, както някога очакваха да направи баща ти. Ако изобщо е съществувала някога обич между двете владения, сега тя е изопната до скършване, след като Ги е заел трона на Крондор. Сега за всички е ясно, че Батира иска да стане крал, защото на лудия Родрик не може да се позволи да остане на трона. — Твърдият му поглед прикова Луам. — Скоро трябва да решиш какво да правим ние от Запада. Кажеш ли, вдигаме гражданска война.
Глава 29
Решение
Свещеният град празнуваше.
По всички по-високи сгради се вееха знамена. Улиците бяха изпълнени с хора, хвърлящи цветя пред благородниците, които се люшкаха в носилките си към стадиона. Беше ден на всенародно ликуване и кой можеше да изпитва тревога в такъв ден?
Този, който изпитваше тревога, пристигна в стаята с шарка на стадиона и последното отекване на камбаната възвести появата на Великия. Миламбер се помъчи да се отърси от безпокойството си и излезе от стаята на шарките, която се намираше недалече от централната галерия на Великия имперски стадион. Тълпата цурански благородници, шляещи се бездейно, докато игрите започнат, се разстъпи, за да го пропусне по прохода към сектора със седалките за маговете. Той огледа малката група мъже в черни халати и видя Шимоне и Хочопепа, които му пазеха място.
Те му махнаха за поздрав, докато оставяше пътечката, отделяща чародейския сектор от този на Имперската партия, за да отиде при тях. Долу, на откритата арена, няколко същества от подобната на мидкемийските джуджета раса на Цубар — тъй наречената Изгубена земя отвъд Морето на кръвта — се биеха с огромни насекомоподобни твари, приличащи на чо-джа, но лишени от разум. Тъпите дървени мечове и по същество безвредните ухапвания на животинските челюсти правеха битката да изглежда по-скоро комична, отколкото опасна. Простолюдието и дребните благородници, вече заели места, се смееха с удоволствие. Тези състезания поддържаха доброто им настроение, докато най-важните особи на Империята изчакваха да влязат в стадиона. Мудността в Цурануани се превръщаше в добродетел, щом човек стигнеше определено обществено равнище.
— Каква грешка, че толкова закъсня, Миламбер — каза Шимоне. — Преди малко имаше една изключително интересна надпревара.
— Останах с впечатлението, че леенето на кръв тепърва предстои.
Хочопепа, който дъвчеше печени подсладени ядки, каза с пълна уста:
— Така е, но нашият приятел Шимоне е голям привърженик на игрите.
Шимоне поясни:
— Преди малко млади офицери от знатни фамилии се биха с тренировъчни оръжия до пускане на кръв, за да покажат уменията си и да донесат чест за клановете си…
— Да не говорим за тлъстите печалби от тежките облози — вметна Хочопепа.