Выбрать главу

Уилям реши, че точно сега е най-подходящият момент да заплаче, защото въпреки усилията му да прояви смелост, майка му беше изплашена и момчето го усети. Миламбер се извърна от Камацу, каза някакво заклинание и Уилям мигновено заспа.

— Не ме е страх от магьосници, Камацу — каза Миламбер, — но се боя за Империята. Вече знам, че въпреки всички усилия на учителите ми в Конгрегацията, от мен никога няма да стане цуранин. Но наистина служа на Империята. В отвращението си от онова, което видях на арената, се уверих, че всичко, което подозирах от доста време, е вярно. Империята трябва да промени посоката си, иначе е обречена на разпад. Изгнилата, немощна сърцевина на тази култура не може повече да крепи собствената й тежест и като дървото нганги с прогнила сърцевина един ден ще се разпадне под тежестта си. Има и други неща, неща, за които не мога да говоря, неща които научих, докато бях тук, и които ми подсказват, че са нужни големи промени.

— Трябва да напусна, защото ако остана, Конгрегацията, Върховният съвет и цялата империя ще се разцепят — продължи чародеят. — Трудно ми е да напусна Империята, повярвай, но моето заминаване е в интерес на Цурануани. Преди да си тръгна обаче трябва да разбера дали е дошла вест от Лаури и твоя син за стъпките на императора за мир?

— Не. Знаем само, че са изчезнали по време на сблъсък на фронта първата нощ. Хората на Хокану са претърсили района след битката и не са намерили следи от тях, така че предполагаме, че са се измъкнали живи. Оттогава нямаме никаква вест от тях. Други членове на нашата фракция изпитват не по-малък трепет от мен.

— В такъв случай императорът все още не е готов да действа. Надявах се, че ще е скоро, за да можем в безопасност да си заминем в условията на примирието преди съпротивата срещу мен да се е организирала. Но сега, след като Властелинът на войната обяви победа над армията на херцог Боррик, може би никога няма да видим мир.

— Личи си, че не сте цуранин, велики — каза Камацу. — При позора на Властелина и след като вие сте нанесъл погром над игрите, посветени от него на Светлината небесна, сред Партията на войната ще настъпи безредие. Сега кланът Канацаваи отново ще излезе от Военния съюз. Съюзниците ни в Синьото колело ще заработят с двойно по-голямо усилие да наложат примирие във Върховния съвет. Партията на войната е без ефективен водач. Дори Властелинът да се окаже безсрамник и да не се самоубие, той бързо ще бъде отстранен, защото Партията на войната има нужда от силен водач, а Минванаби са амбициозни — от три поколения се стремят към бялото и златото. Но други във Върховния съвет също ще наложат претенциите си. В Партията на войната ще настъпи безредие, а ние ще спечелим време, за да укрепим позициите си, и Играта на Съвета ще продължи.

Камацу изгледа продължително Миламбер.

— Както казах, има хора, които вече кроят как да отнемат живота ви. Тръгнете за родината си веднага. Не се бавете и може би ще успеете да стигнете до своя свят в безопасност. Сигурно на малцина ще им хрумне, че веднага ще тръгнете към разлома. На всеки друг Велик ще му потрябва поне седмица, за да остави дома си в ред. — Той се усмихна на Миламбер. — Велики, вие бяхте като свеж полъх в непроветрена стая, докато стояхте при нас. Жалко, че напускате земята ни, но трябва да тръгнете веднага.

— Надявам се да дойде денят, в който ще можем да се срещнем отново като приятели, господарю на Шинцаваи, защото двата ни народа могат да научат много един от друг.

Владетелят на Шинцаваи постави ръка на рамото на Миламбер.

— И аз се надявам да дочакаме този ден, велики. Ще се моля за вас. И още нещо. Ако случайно срещнете Касуми на родната си планета, кажете му, че баща му мисли за него. Сега тръгвайте и сбогом.

— Сбогом — отвърна Миламбер, хвана жена си за ръката и се забърза към стаята с шарката. Когато стигнаха до нея, прозвуча звън на камбана и Миламбер избута жена си и сина си зад себе си. Над шарката на пода се появи облак белезникава мъгла и сред нея изникна смаяният Фумита.

— Миламбер! — възкликна той и пристъпи напред.

— Спри, Фумита!

Старият магьосник замръзна на място.

— Не съм дошъл да ти навредя. Вестта за това, което се е случило, стигна до онези в Конгрегацията, които не присъстваха на игрите. Конгрегацията е в смут. Тапек и останалите любимци на Властелина искат живота ти. Хочопепа и Шимоне възразяват в твоя защита. Такова разногласие никога не е имало. Във Върховния съвет Партията на войната настоява да се отнеме независимостта на Конгрегацията по време на война, а Партията на прогреса и Партията на мира са в открит съюз с Партията на Синьото колело. Империята се преобръща с главата надолу.