Старият магьосник изглеждаше видимо посърнал. Изглеждаше по-стар от всякога.
— Мисля, че може би си прав в много свои убеждения, Миламбер. Длъжни сме да въведем промени в Империята, ако не искаме тя да загине, но толкова много промени толкова бързо? Не знам.
— Това, което направих, беше заради Империята, Фумита — каза Миламбер. — Трябва да ми повярваш.
Старият магьосник кимна угрижено.
— Вярвам ти, Миламбер, или поне бих искал. Какъвто и да бъде изходът, на Конгрегацията й предстои много работа, след като нещата се успокоят. Може би ще успеем да вкараме Империята в по-здравословен курс. Но ти трябва да си заминеш бързо. Никой войник няма да се опита да те спре, защото малцина извън Свещения град знаят все още за това, което си направил. Любимците на Властелина обаче сигурно вече те търсят. Ти изненада братята ни на игрите и никой от тях поотделно не би могъл да ти се противопостави, но ако се обединят срещу теб, цялото ти велико могъщество ще се окаже напразно. Ще трябва или да убиеш друг магьосник, или сам да бъдеш убит.
— Да, Фумита. Знам. Трябва да тръгвам. Не искам да убивам друг магьосник, но ако се наложи, ще го направя.
Думите му нараниха стареца.
— А как ще стигнеш до разлома? Не си бил никога в зоната на прехода, нали?
— Не, но ще отида в Града на равнините. Оттам мога да взема носилка.
— Много е бавно. Ще ти отнеме цял час, докато стигнеш зоната. — Той бръкна под халата си, извади транспортиращо устройство и го подаде на Миламбер. — Третото завъртане ще те отведе направо в зоната на прехода.
Миламбер го взе.
— Фумита, смятам да се опитам да затворя разлома.
Фумита поклати глава.
— Миламбер, дори с твоята мощ не мисля, че би могъл. Безчет магьосници са се трудили, за да създадат великия разлом, и удържащите го заклинания са направени само от страната на Келеуан. Машината в Мидкемия служи само за да укрепи местоположението му.
— Зная, Фумита. Скоро ще го разбереш, защото изпратих трудовете си на Хочо. „Загадъчното“ ми изследване бе всъщност задълбочено проучване на енергиите на пространствените пробиви. Сега аз сигурно зная за тях повече от всеки друг магьосник в Конгрегацията. Знам, че това ще бъде отчаяно и може би разрушително действие от мидкемийска страна, но тази война трябва да свърши.
— Тогава прехвърли се на свобода в своя свят и изчакай. Императорът скоро ще поеме нещата в ръцете си, сигурен съм. Властелинът нямаше да понесе по-тежък удар, ако загубеше войната, отколкото този, който ти му нанесе в амфитеатъра. Ако Светлината небесна наложи мир, тогава сигурно ще решим и въпроса с разлома. Изчакай, докато не разберем как ще реагира кралят на предложението ни за мир.
— Значи и ти играеш във Великата игра?
Фумита се усмихна.
— Не съм единственият маг, замесен в играта на политика, Миламбер. Двамата с Хочопепа участваме във всичко това от самото начало. Сега тръгвай, и дано боговете са с теб. Желая ти добър път и дълъг и щастлив живот на твоя роден свят.
Войникът подскочи. Само допреди миг седеше сам под едно дърво, скрит на сянка от горещото следобедно слънце, а в следващия миг един магьосник с жена и дете изведнъж се появиха пред него. Докато се изправи на крака, те вече пристъпваха към машината на разлома на няколко разкрача от него. Когато стигнаха до машината — платформа с високи дървени колони от двете страни, между които се виждаше проблясващата „празнота“, офицерът, който ръководеше прехвърлянето на войските, застана мирно.
— Всички да се отдръпнат от платформата — нареди магьосникът.
— Както заповядате, велики. — Офицерът подвикна на хората си и те отстъпиха настрани. Миламбер хвана Катала за ръката и я поведе през разлома.
Една стъпка, миг замайване, и те вече стояха сред лагера на цураните в долината на Сивите кули. Беше нощ и лагерните огньове светеха ярко. Посрещнаха ги неколцина офицери.
— Имате ли пленени коне? — попита Миламбер.
Един от офицерите кимна сковано.
— Доведете два, веднага. Оседлани.
— Както заповядате, велики — отговори мъжът и се затича.
Скоро един войник доведе два коня. Беше Хокану. Младият син на Шинцаваи се озърна бързо, докато подаваше юздите на Миламбер, и каза:
— Велики, току-що се получи вест, че на Имперските игри се е случило нещо ужасно. Подозирам, че внезапната ви поява тук има нещо общо с това съобщение. Трябва бързо да си тръгнете, защото в лагера има хора на Властелина и ако те стигнат до същото заключение, трудно е да се прецени какво може да направят.