Миламбер взе Уилям, докато Катала се качваше на седлото с помощта на Хокану, после й подаде сина им и яхна коня си.
— Хокану, преди малко се видях с баща ти. Върни се при него: той има нужда от теб.
— Ще се върна в бащиното си имение, велики. — Младият цуранин се поколеба и добави: — Ако срещнете брат ми, предайте му, че съм жив, защото той не знае.
Миламбер му обеща, обърна се към Катала и хвана юздите на коня й.
— Дръж се здраво за седлото, обич моя. Аз ще нося Уилям.
Скоро оставиха лагера зад гърба си. На няколко пъти ги спираха постове, но Черният халат им заповядваше да ги пропуснат. Яздиха с часове под лунната светлина. Катала понесе всичко това като воините, чиято потомка беше, и Миламбер й се възхити. Никога не беше яздила кон, но го изтърпя, без да се оплаче. Да я поведат от дома й и да я захвърлят изведнъж сред един непознат, тъмен свят, сигурно беше ужасно изпитание, но тя го издържаше с твърдост.
След безкрайна езда някъде пред тях от мрака прозвуча мъжки глас и сред дърветата се раздвижиха тъмни фигури.
— Стой! Кой е там?
Гласът говореше на речта на Кралството. Миламбер дръпна юздите на коня си и извика с облекчение:
— Пъг от Крудий!
Глава 30
Бедствие
Кълган седеше смълчан.
Радостта от срещата беше помрачена от тъга. Пъг стоеше край постелята на лорд Боррик и не можеше да скрие мъката си. Умиращият херцог му се усмихваше немощно. Луам, Брукал и Мийчъм чакаха малко настрани и си говореха тихо, а Катала се мъчеше да отвлече вниманието на разстроения Уилям, докато херцогът и Пъг си говореха.
Гласът на Боррик се лееше тихо, отслабнал от болестта, и лицето му се свиваше от болка, щом си поемеше дъх.
— Радвам се, че… се върна при нас, Пъг. И двойно повече се радвам, че виждам жена ти и детето ти. — Той се закашля и на ъгълчето на устата му се появи кървава пяна.
Катала се бе просълзила: нескритата обич на съпруга й кьм този човек я бе трогнала. Боррик кимна към Кълган и магьосникът пристъпи до бившия си ученик.
— Да, ваша светлост.
Боррик зашепна и Кълган се обърна към Мийчъм.
— Би ли завел Катала и момчето в шатрата ни? Лаури и Касуми чакат там.
Катала погледна питащо Пъг и той й кимна. Мийчъм вече бе вдигнал момчето, което го изгледа малко подозрително. Когато излязоха, Боррик понечи да седне и Кълган му помогна, като постави възглавници зад гърба му. Херцогът се закашля силно и продължително и стисна очи от болка.
Когато най-сетне успя да вдиша отново, той въздъхна и бавно заговори:
— Пъг, помниш ли, когато те възнаградих за това, че спаси Карлайн от тролите? — Пъг кимна, без да може да проговори, заради мъката, която го изпълваше. Боррик продължи: — Помниш ли обещанието ми за още един дар? — Пъг кимна отново. — Жалко, че Тъли не е тук, за да ти го даде веднага, но ще ти кажа накратко. Отдавна съм си мислил, че Кралството прахосва един от най-големите си ресурси с това, че се отнася към магьосниците като към хора, отхвърлени от обществото и просяци. Вярната служба на Кълган през годините ми показа, че съм прав. Сега ти се върна и макар да разбрах съвсем малко от това, което ми разказа, виждам, че си станал майстор във вашето изкуство. Надявах се, че ще станеш, защото хранех една мечта.
— Оставих значителна сума в злато, която да ти се повери в деня, когато станеш майстор чародей — продължи херцогът. — С нея бих искал двамата с Кълган и с други магьосници да създадете център за учение, където всички да могат да идват и да споделят знанията си. Тъли ще ти предаде документите с моите указания, в които замисълът ми е описан подробно. Но засега мога само да те попитам: би ли поел тази отговорност? Би ли се заел да построите академия за изучаване на магията и на други знания?
Пъг кимна. Кълган стоеше зяпнал до него, без да може да повярва на ушите си. Най-съкровеното му желание, амбицията на живота му, споделяна с херцога в часове на отдих, когато хората изричат своите несбъднати мечти над чаша вино, се сбъдваше.
Боррик се закашля отново и после, когато пристъпът отмина, каза:
— Имам права на владение над един остров в средата на Великото звездно езеро, недалече от Шамата. Когато тази война най-после свърши, отидете там и постройте своята академия. Може би един ден тя ще се превърне в най-големия център на знания в Кралството.
Херцогът отново се закашля и този път пристъпът беше още по-силен. Когато успя да си поеме дъх, Боррик махна на Луам да се приближи и му посочи Пъг.