— Кажи му.
Луам, който едва сдържаше сълзите си, каза:
— Когато цураните те плениха, татко пожела да остане някакъв спомен за теб. Прецени кое ще е най-подходящо, защото ти бе проявил смелост на три пъти, спасявайки два пъти живота на Кълган и освен това на сестра ми. Реши, че единственото, което ти липсва, е името, тъй като никой не знаеше кои са родителите ти. Затова нареди да се напише документ и да се изпрати в Кралските архиви, с който името ти се вписва в регистрите на фамилията Кондуин, и те осиновява в нашия дом. — Луам се усмихна измъчено. — Жалко, че ти го казвам в такъв тъжен момент.
Развълнуван, Пъг падна на колене до постелята на херцога, хвана ръката му и мълчаливо целуна златния пръстен с печата. Боррик тихо промълви:
— Едва ли щях да се гордея с теб повече дори да ми беше роден син. Носи името ми с чест.
Пъг стисна яката преди време, а сега немощно отпусната десница. Очите на Боррик започнаха да се затварят и той задиша с усилие. Пъг пусна ръката му и херцогът махна на всички в стаята да се приближат. Дори коравият Брукал се бе просълзил, докато чакаха последните мигове от живота на херцога.
— Ти си свидетел, стари ми съратнико — прошепна херцогът на Брукал.
Херцогът на Ябон повдигна вежди и погледна питащо към Кълган.
— За какво става дума?
— Иска да свидетелствате предсмъртното му откровение — отвърна Кълган. — Това е негово право.
Боррик погледна Кълган и отрони:
— Грижи се за всичките ми синове, приятелю. Нека истината да се узнае.
Луам се обърна към Кълган и попита:
— Защо казва „всички синове“? Каква истина?
Кълган се взря в Боррик, който кимна немощно, и тихо каза:
— Баща ви признава най-големия си син, Мартин.
Очите на Луам се разшириха.
— Мартин?
Ръката на Боррик се изпъна с внезапен прилив на сила и стисна ръкава на Луам. Придърпа го към себе си и прошепна:
— Мартин е твой брат. Сгреших пред него, Луам. Той е добър човек и го обичам. — Към Брукал успя да изхърка само една дума: — Свидетелствай!
Брукал кимна. Сълзи потекоха по белите му мустаци и той се закле:
— Аз, Брукал, херцогът на Ябон, съм свидетел.
Изведнъж очите на Боррик се замъглиха, последният му дъх излезе от гърдите му и той се отпусна.
Луам падна на колене и заплака, другите също дадоха воля на скръбта си. Пъг никога не бе изпитвал толкова горчива мъка.
Седяха смълчани в шатрата, вдигната от Мийчъм за Пъг и близките му. Новината за смъртта на Боррик бе потопила лагера в скръб и униние и радостта на Кълган от това, че вижда отново бившия си чирак, се бе вгорчила. Денят мина бавно, всички се бяха видели и поздравили, но си говореха тихо и унило. Разказали си бяха всичко за деветте отминали години и сега Пъг говореше за бягството си Империята.
Катала държеше под око Уилям, който лежеше сгушен в постелята, прегърнал с едната си ръчичка Фантус. Огнедрейкът и момчето се бяха сприятелили от пръв поглед. Мийчъм седеше до огнището с врящото котле и ги гледаше внимателно. Лаури и Касуми седяха на пода по цурански обичай. Пъг свърши разказа си и Касуми попита:
— Велики, как стана така, че можахте да напуснете Империята сега, а не по-рано?
Кълган повдигна вежди. Той все още бе удивен от промените, настъпили в бившия му чирак. Все още му беше трудно да разбере тези приказки за Висшия път и Низшия път и още не можеше да възприеме отношението на цураните към момчето. Към младия мъж, поправи се той.
— След сблъсъка ми с Властелина на войната стана ясно, че ще бъда най-полезен за Империята, ако напусна, защото оставането ми само щеше да донесе разногласия във време, в което Империята трябва да се излекува. Войната трябва да се прекрати и да се установи мир, защото Империята е изтощена.
— Тъй де — намеси се Мийчъм. — Както и Кралството. Тези девет години война кръвчицата ни изцедиха.
Касуми се чувстваше не по-малко неудобно от небрежния тон, с който тези хора говореха на Пъг.
— Велики, а ако императорът не успее да възпре новия Властелин? Съветът сигурно ще побърза да избере нов.
— Не знам, Касуми. Тогава ще се опитам да затворя разлома.
Кълган дръпна от лулата си и издуха гъст облак.
— Все още не ми е ясно всичко, което разправяш, Пъг. Според това, което каза, нищо не би им попречило да отворят друг прорив — или разлом, както го наричаш.
— Вярно, само че зевовете във времепространството са нестабилни явления. Няма как да се определи крайната точка на пробива. Чиста случайност е, че този е възникнал между Келеуан и нашия свят. Установи ли се един, могат да последват и други, все едно че пътеката между двата свята действа на другите пробиви като магнит на метал. Цураните могат да се опитат да възстановят разлома, но всеки такъв опит вероятно ще ги отведе към други, нови светове. Ако отново попаднат тук, то ще бъде чиста случайност, едно на хиляда. Затвори ли се проривът, ще минат години, докато се върнат. Ако изобщо се върнат. След това, което каза — че Властелинът на войната ще сложи край на живота си, — можем ли да очакваме някакво затишие на битките?