— Боя се, че не, приятелю Кълган, защото добре познавам заместника на Властелина — отговори Касуми. — Той е от Минванаби, могъща фамилия от могъщ клан, и най-вероятно ще настъпи с всички сили още близките дни.
Кълган поклати глава.
— Мийчъм, няма да е зле да повикаш лорд Луам. Той трябва да чуе това. — Високият волник стана и излезе от шатрата.
Касуми се намръщи.
— Все още познавам съвсем слабо този свят, но съм съгласен с Великия. Мирът със сигурност ще е от полза и за вас, и за нас, но не виждам да приближава.
След няколко минути младият херцог влезе в шатрата с Мийчъм и Касуми повтори предупреждението си.
— В такъв случай трябва да се подготвим за атаката им — каза Луам.
Касуми го погледна притеснено.
— Господарю, длъжен съм да се извиня, но ако битката започне, не мога да застана срещу моя народ. Мога ли да получа разрешението ви да се върна при своите?
Херцогът се замисли. Пъг се вгледа в лицето му. Нямаше ги вселите очи и вечната усмивка на устните. Сега Луам напомняше за баща си повече от всякога.
— Разбирам. Ще се разпоредя да те пропуснат през предните постове, стига да ми дадеш думата си, че няма да повториш нищо от това, което си чул тук.
Касуми се съгласи и стана да си тръгне. Пъг също се изправи и каза:
— Ще ти дам още една заръка, Касуми, като магьосник на Цурануани. Върни се при баща си, защото той има нужда от теб. Един загинал войник в повече няма да помогне много на народа ти.
Касуми склони глава.
— Както заповядате, велики.
После прегърна Лаури и излезе. Луам също излезе.
— Толкова много неща ми разказа, Пъг, че още ми е трудно да ги възприема — каза Кълган. — Мисля, че имам нужда от почивка, за да ги обмисля на спокойствие.
— Има още едно нещо, което искам да те попитам. Какво стана с Томас?
— Твоят приятел е добре и живее при елфите. Сега е прочут воин, точно какъвто искаше да стане.
Пъг се усмихна.
— Радвам се да го чуя. Благодаря ти.
Кълган, Лаури и Мийчъм им пожелаха лека нощ и излязоха, а Катала каза:
— Съпруже, ти си уморен. Ела да си починеш.
Пъг я погледна.
— Удивляваш ме. Толкова много преживя, а се безпокоиш за мен.
Тя поклати глава.
— Когато съм с теб, всичко е така, както трябва да е. Но ти изглеждаш все едно че бремето на света е легнало на раменете ти.
— Боя се, че е бремето на два свята, обич моя.
Събудиха ги тръби и малко след това Лаури забързано влезе в шатрата. Светлината зад него, когато вдигна платнището на входа, им подсказа, че са спали до късно.
— Идва кралят! — Той подаде някакви дрехи на Пъг. — Облечи ги.
Наистина нямаше да е много разумно да се разхожда из лагера в черния халат, и Пъг се подчини. Лаури се обърна с гръб и Катала надяна робата си през главата, след което отиде при Уилям, който беше седнал в креватчето си и гледаше уплашено. Детето бързо се успокои и започна да дърпа опашката на Фантус, който засумтя, разсърден от това нахалство.
Пъг и Лаури излязоха и се отправиха към шатрата на хергоца, вдигната на най-високото място в лагера. Видяха приближаващата се от югоизток кралска свита и чуха възгласите на войниците — хиляди гърла подеха възгласа, тъй като войниците никога не бяха виждали краля на живо и появата му повдигна духа им, твърде отпаднал след поражението от цураните. Лаури и Пъг застанаха край командната шатра, достатъчно близо за да чуят какво се говори. Херцог Брукал не откъсваше очи от приближаващия се крал, но Луам забеляза присъствието им и кимна одобрително.
Двете редици на ескорта на Кралската дворцова гвардия стигнаха до входа на шатрата и се разделиха, така че кралят да може да мине напред. Родрик — яздеше черен боен кон — спря пред двамата херцози. Беше облечен в ярка и малко безвкусна позлатена ризница с многобройни завъртулки и релефи по нагръдника. Носеше златен шлем с кръгла корона. На гребена на шлема утринният вятър развяваше сноп дълги пурпурни пера.
Той се задържа няколко мига неподвижно на седлото, след което свали шлема си и го подаде на един от пажовете. Остана на коня си и изгледа двамата командири с крива усмивка.
— Е, няма ли да поздравите своя властелин?
Херцозите се поклониха.
— Ваше величество — каза Брукал. — Бяхме изненадани. Никой не ни извести.