Мийчъм открехна платнището на палатката да се изхрачи навън и замръзна. После бавно се обърна и каза:
— Мисля, че споровете приключиха. Вижте.
Всички се скупчиха до него при отвора. Никой не притежаваше острото зрение на волника и отначало не можаха да видят какво им сочи. После постепенно различиха облака прах, надвиснал във въздуха далече на югоизток. Беше се разпрострял на мили по линията на хоризонта — мръснокафява лента, проточила се под синьото на небето.
— Армиите на Изтока — каза сухо Мийчъм и най-после се изплю.
Стояха до командния павилион сред група ламътски войници. С Лаури, Кълган, Пъг и Мийчъм бяха граф Вандрос Ламътски, бившият кавалерийски офицер, командвал набега през долината преди години, когато за пръв път бяха видели прорива. Беше получил титлата след смъртта на баща си, по-малко от година след плена на Пъг, и се беше доказал като един от най-способните полеви командири на Кралството.
Нагоре по хълма към командната шатра яздеше отряд благородници. Кралят и Брукал стояха един до друг и ги чакаха. До всеки от лордовете яздеше по един знаменосец, веещ знамето на своя господар. Вандрос произнасяше на глас всяка присъстваща войнска част.
— Родец, Тимънс, Садара, Ран, Цибон, всички са тук. — Той се извърна към Кълган. — Съмнявам се дали са останали и хиляда войници оттук до Риланон.
— Има един, чието знаме не виждам — каза Лаури. — Батира.
Вандрос се загледа.
— Саладор, Таунтътска падина, нос Пойнтър… Прав си. Златният орел на черно поле го няма сред щандартите.
— Черния Ги не е глупак — намеси се. Мийчъм. — Той вече седи на трона на Крондор. Ако Луам бъде обесен и Родрик падне в битка, оттам до трона в Риланон е само една крачка.
Вандрос отново се загледа към събиращите се благородници.
— Присъства почти целият Съвет на лордовете. Ако се върнат в Крондор без краля, Ги набързо ще стане крал. Много от тези са негови хора.
— Кой е онзи под знамето на Саладор? — попита Пъг. — Не е лорд Керъс.
Вандрос се изплю на земята.
— Това е Ричард, бившият барон Долтски, настоящ херцог Саладорски. Кралят обеси Керъс и цялата му фамилия избяга в Кеш. Сега Ричард управлява третото по сила херцогство на Изтока. Той е един от фаворитите на Ги.
Когато благородниците се събраха пред краля, Ричард Саладорски, едър като мечка мъж с червендалесто лице, обяви:
— Ваше величество, всички сме събрани. Къде ще лагеруваме?
— Да лагерувате? Никакво лагеруване, милорд. Тръгваме! — Той се обърна към Брукал. — Поведете армиите на Запада, Брукал.
Херцогът даде знак и глашатаите се затичаха из лагера и закрещяха заповеди. Бойните барабани и тръби заехтяха над лагера.
Вандрос ги остави, за да се присъедини към войската си, и скоро зрителите наоколо оредяха. Кълган, Пъг и останалите се отместиха настрани, за да не влизат в полезрението на краля.
Кралят се обърна към струпалите се благородници.
— Девет години търпяхме кротостта на западното командване. Лично ще поведа атаката, която ще прогони врага от земите ни. — Обърна се към Брукал. — С цялата ми почит към напредналите ви години, скъпи ми херцоже, поверявам командването на пехотата на херцог Ричард. Вие ще останете тук.
Старият херцог на Ябон, който тъкмо бе започнал да облича бронята си, го изгледа като ужилен, но отвърна само: „Да, ваше величество“, хладно и много напрегнато, обърна се вдървено и влезе в командната шатра.
Доведоха коня на краля и Родрик го яхна. Един от пажовете поднесе коронования му шлем и кралят го намести на главата си.
— Пехотата да ни последва колкото може по-бързо! Да тръгваме!
Кралят пришпори коня си надолу по хълма, следван от събралите се благородници. Когато се скриха от погледите им, Кълган се обърна към останалите и каза:
— Остава ни само да чакаме.
Денят се проточи безкрайно. Всеки отминал час бе като бавно изтичащ ден. Седяха в палатката на Пъг, без да знаят какво става на запад. Армията бе тръгнала в настъпление под знамето на краля, с екота на барабани и тръби. Над десет хиляди конници и двадесет хиляди пехотинци напредваха срещу цураните. Едва неколцина войници бяха останали в лагера освен ранените и най-старите ветерани. Тишината отвън действаше изнервящо след почти несекващия лагерен шум от предния ден.