Кълган пристъпи към Родрик.
— Кралю, позволете да се погрижа за вас.
Кралят се извърна с усилие, за да види кой говори. Очите му като че ли се замъглиха за миг, после отново се проясниха.
— Кой говори? Магьосникът? Да, магьосникът на Боррик. Помогни ми. Боли ме.
Кълган притвори очи, съсредоточавайки вътрешната си сила, за да облекчи страданието на краля, докосна рамото на Родрик и всички видяха как кралят се отпусна.
— Благодаря ти, чародеецо. Много по-леко ми е сега. — Родрик се напрегна и извърна леко глава. — Милорд Брукал, моля ви, доведете Луам.
Луам беше в палатката си, под стража, и изпратиха един войник да го доведе. След няколко мига младият мъж бе коленичил пред своя братовчед.
— Повелителю мой, вие сте ранен?
На помощ на Кълган се притече жрец на Дала, който потвърди преценката му за раната, извърна очи към Брукал и поклати тъжно глава. Бързо донесоха билки и почистиха раната на краля и я превързаха. Кълган остави пострадалия монарх на грижите на жреца и се върна при останалите. При тях бе дошла и Катала, с Уилям в ръцете. Кълган тихо каза:
— Боя се, че раната е смъртоносна. Черепът е счупен и от пукнатината изтича течност.
Загледаха мълчаливо. Жрецът застана от едната страна и зашепна молитва за Родрик. Всички благородници, с изключение на командващите пехотата, вече се бяха подредили пред краля. Чуваше се тропотът на още конници, връщащи се в лагера.
— Луам — промълви с отпаднал глас монархът. — Болен бях, нали? — Луам не отвърна нищо, но лицето му се сви от противоречиви чувства. Не изпитваше много обич към братовчед си, но той все пак беше неговият крал.
Родрик се усмихна немощно. Едната част на лицето му трепна съвсем леко, сякаш мускулите отказваха да се подчинят. Родрик протегна здравата си още десница и Луам я пое.
— Не знам какво съм мислил напоследък. Толкова много неща от всичко, което ставаше, ми се струват като сън, мрачен и плашещ. Бях в клопката на този сън, но сега съм на свобода. — На челото му избиха капки пот и лицето му стана бяло като платно. — Демон някакъв се изтръгна от мен, Луам, и сега разбирам, че много от онова, което сторих, беше грешно, дори зло.
Луам падна ничком пред своя крал.
— Не, кралю мой, не зло.
Кралят се закашля силно, после пристъпът отшумя и той си пое дъх.
— Луам, времето ми изтича. — Гласът му укрепна малко и той каза: — Брукал, свидетелствай. — Старият херцог вдигна очи — лицето му бе като неумолима маска, — пристъпи до Луам и заяви:
— Тук съм, ваше величество.
Кралят стисна ръката на Луам и с негова помощ се поизправи в креслото. Гласът му се извиси още:
— Ние, Родрик, четвърти с това име, наследствен владетел на Островното кралство, тук и сега потвърждаваме, че Луам Кондуин, нашият кръвен братовчед, е с кралска кръв. Като най-старият мъжки наследник на Кондуин, посочваме го за наследник на нашето кралство.
Луам стрелна Брукал с тревожен поглед, но старият херцог му отвърна с рязко поклащане на главата, принуждавайки го да мълчи. Луам сведе глава — скръбта му бе искрена. Брукал заяви:
— За което аз, Брукал, херцогът на Ябон, съм свидетел.
Гласът на Родрик прозвуча отпаднало.
— Луам, за едно благодеяние те моля. Твоят братовчед Ги стори това, което стори, по моя заповед. Мъчно ми е заради лудостта, която ме тласна да сваля Ерланд. Знаех, че затварянето му в тъмницата ще бъде смъртната му присъда, а нишо ме направих срещу това. Имай милост към Ги. Той е амбициозен човек, но не е зъл.
После кралят заговори за своите планове за кралството и помоли те да бъдат продължени, но с повече грижа за поданиците. Заговори и за много други неща: за своето детство и за съжалението си, че не е създал семейство и оставил потомство. След известно време речта му стана съвсем нечленоразделна и главата му клюмна на гърдите.
Брукал се разпореди стражите да се погрижат за краля и те го вдигнаха и го внесоха вътре. Брукал и Луам влязоха в шатрата, докато останалите благородници останаха да чакат отвън. Вече близо една трета от войските беше отрупана пред командната шатра — море от мрачни лица, проснало се по склона на хълма. Всеки стоеше смълчан, чакайки смъртния час на суверена.
Брукал пусна платнището на отвора, закривайки пурпурното сияние на залеза. Жрецът на Дала прегледа краля, след което вдигна очи към двамата херцози.
— Няма да се върне в съзнание, ваши сиятелства. Вече всичко е въпрос на време.
Брукал стисна Луам под мишницата, отведе го настрани и му зашепна приглушено:
— Нищо няма да отвръщаш, когато те провъзглася за наследник, Луам.
— Ти стана свидетел, Брукал! — отвърна му Луам също шепнешком. — Чу как баща ми призна Мартин за мой брат и го узакони. Той е най-старият мъж в рода Кондуин. Заявлението на Родрик за наследството е невалидно. То предполага, че аз съм най-големият!