Брукал заговори тихо, но сурово и назидателно.
— Луам, предстои ти да сложиш край на една война. След това, ако благоволиш да изпълниш това скромно дело, ще трябва да откараш баща си и Родрик в Риланон, за да бъдат погребани в гробницата на вашите предци. След като Родрик бъде положен в земята, ще има дванадесетдневен траур, а после, на тринадесетия ден по обед, всички претенденти за короната ще се явят пред жреца на Ишап, както и целият проклет Съвет на лордовете. Междувременно ще имаш достатъчно време да решиш как да постъпиш. Но засега си длъжен да бъдеш Наследникът. Няма друг изход. Не забравяй за Батира! Ако ти отстъпиш, той ще бъде в Риланон с войската си месец преди теб. И ще причиниш една горчива гражданска война, момчето ми. Стига да се съгласиш и да държиш устата си затворена, ще наредя на свои доверени бойци да заминат за Крондор, с кралския печат, и да арестуват Черния Ги. Ще хвърлят Батира в тъмницата преди неговите хора да успеят да ги спрат — ще се намерят достатъчно верни на короната крондорци, за да им помогнат. Ще го задържат, докато стигнеш в Крондор, после ще можеш да го откараш в Риланон за коронацията, било то твоята или на Мартин. Но си длъжен да действаш, или боговете са ми свидетели, че лакеите на Ги ще подпалят гражданска война един ден след като посочиш Мартин за истинския Наследник. Разбра ли ме?
— Но дали хората на Ги ще позволят да го хванат?
— Дори капитанът на собствената му гвардия няма да се противопостави на кралска заповед, особено ако е утвърдена от представителите на Съвета на лордовете. Лично ще осигуря подписите върху тази заповед — отвърна Брукал, стиснал юмрук пред лицето му.
Луам помълча малко, след което отвърна:
— Ти си прав. Не искам да причиня нови беди на Кралството. Ще постъпя както казваш.
Върнаха се при краля и зачакаха. Минаха почти два часа преди жрецът да се вслуша над гърдите на краля и да изрече:
— Кралят е мъртъв.
Брукал и Луам промълвиха с жреца тиха молитва за душата на Родрик, после херцогът на Ябон свали един пръстен от ръката на мъртвия крал и се обърна към Луам.
— Време е.
Задържа платнището на входа и Луам погледна навън. Слънцето бе залязло и нощното небе блестеше осеяно с ярки звезди. Наоколо светеха запалени огньове и факли, тъй че сега човешкото множество приличаше на океан от огнени светлини. Не повече от един на всеки двадесет мъже се бяха оттеглили, въпреки че всички бяха уморени и прегладнели след победата.
Брукал и Луам се появиха пред шатрата и старият херцог обяви:
— Кралят е мъртъв.
Лицето му беше безизразно, но очите му бяха почервенели и подпухнали. Луам изглеждаше пребледнял, но стоеше изправен, с високо вдигната глава.
Брукал вдигна нещо над главата си. Тъмночервеният пламък от най-близкия факел се отрази в малкия предмет. Стоящите наблизо благородници закимаха разбиращо, защото това бе пръстенът с кралския печат, носен от всички крале от рода Кондуин след като Делонг Велики бе прекосил морето от Риланон, за да забие знамето на Островното кралство на брега на континента.
Брукал хвана ръката на Луам и постави пръстена на показалеца му. Младежът огледа стария, износен пръстен, с герба, всечен в рубина, все още непомътнял от древността. После вдигна очи да огледа множеството и един от благородниците пристъпи напред. Беше херцогът на Родец. Той коленичи пред Луам и промълви:
— Ваше височество.
Един по един останалите благородници както от Изтока, така и от Запада, коленичиха почтително и като разлюляна вълна всички насъбрали се паднаха на колене, докато не остана прав единствено Луам.
Луам огледа коленичилото човешко море пред себе си, неспособен да проговори. Докосна с ръка рамото на Брукал и махна на всички да станат.
Тълпата се изправи отведнъж и се надигнаха възгласи:
— Слава на Луам! Да живее Наследникът!
Войниците на Кралството зареваха одобрително, двойно по-силно при това, защото мнозина от тях знаеха, че само преди часове заплахата от гражданска война бе надвиснала над главите им. Мъже и от Изтока, и от Запада се запрегръщаха щастливи, че са се разминали с едно ужасно бъдеще.
Луам вдигна ръце и настъпи тишина. Гласът му прокънтя над главите им и всички го чуха:
— И нека никой да не се весели тази нощ. Нека барабаните заглъхнат и да затихнат всички тръби, защото тази нощ скърбим за краля.
Брукал посочи на картата.
— Издаденият участък е обкръжен и всеки техен опит да пробият се отблъсква. Там сме изолирали близо четири хиляди техни войници.