Беше късно през нощта. Родрик бе погребан в лагера с всички възможни почести.
Липсваше обичайната за кралско погребение пищност, но това бе наложено от положението на война. Бяха го балсамирали бързо и го заровиха в бойното му снаряжение до Боррик на един хълм над лагера. След като войната свършеше, щяха да върнат телата им в гробниците на предците им в Риланон.
Сега младият Наследник оглеждаше картата и преценяваше положението в светлината на последните донесения от фронта. Цураните се удържаха в Северния проход, при входа към долината. Пехотата се бе окопала пред тях, запушвайки силите им в долината и изолирайки както частите по протежение на река Крудий, така и остатъците от фронтовия им авангард.
— Разбихме офанзивата им — каза Луам, — но мечът е двуостър, както се казва. Не можем да се сражаваме на два фронта. Освен това трябва да се подготвим в случай, че цураните се опитат да тръгнат срещу нас от юг. Все още не виждам скорошен край, въпреки спечеленото.
— Но обкръжените в авангарда със сигурност скоро ще се предадат — каза Брукал. — Те са отрязани, с малко храна и вода, и не виждам как могат да получат продоволствие. Само след няколко дни ще започнат да гладуват.
— Извинете ме, лорд Брукал, но те няма да се предадат — намеси се Пъг.
— Какво може да им донесе съпротивата? Положението им е безнадеждно.
— Така те задържат нашите сили, които иначе биха могли да нападнат главния им лагер. Скоро трудностите в Цурануани ще се преодолеят в достатъчна степен, за да могат магьосниците им да се върнат от съвета на Конгрегацията. Тогава ще могат да прехвърлят храна и вода без прекъсване. И всеки ден, в който удържат, усилва позициите на цураните, докато пристигнат подкрепленията от Келеуан. Те са цурани и по-скоро ще умрат с радост, вместо да попаднат в плен.
— Значи честта им ги прави самоотвержени до смърт? — попита Луам.
— Да. На Келеуан те знаят само, че пленниците стават роби. Представата за размяна на военнопленници им е непозната.
— В такъв случай трябва веднага да хвърлим цялата си тежест срещу авангарда — каза Брукал. — Трябва да ги съкрушим и да освободим войниците си, за да можем да се справим с другите заплахи.
— Цената ще се окаже твърде висока — отбеляза Луам. — Този път няма да го има елемента на изненада, а те са се окопали като къртици. Можем да изгубим по двама бойци срещу един техен.
Кълган, както седеше малко настрани с Лаури и Мийчъм, каза:
— Трагедията е в това, че спечелихме само разширяване фронта на битката. И то толкова скоро след предложението на императора за мир.
— Може би не е твърде късно — каза Пъг.
Луам го изгледа.
— Какво искаш да кажеш? Касуми вече трябва да им е съобщил, че мирът е отказан.
— Да, но може би все още имаме време да ги известим, че ще имаме нов крал, който е готов да преговаря за мир.
— Кой ще отнесе съобщението? — попита Кълган. — Твоят живот е под сериозна заплаха, ако се върнеш в Империята.
— Можем да се опитаме да решим два проблема наведнъж. Ваше височество, мога ли да получа разрешението ви да обещая на цураните от авангарда безопасно прехвърляне при основните им сили?
Луам се замисли.
— Ще го получиш, ако дадат дума, че няма да се върнат в продължение на една година.
— Тогава ще отида при тях — каза Пъг. — Може би все още не е късно да прекратим тази война въпреки бедствията, които ни се стовариха.
Като чуха тропота на конски копита, цуранските постове, изнервени и настръхнали, се вкочаниха.
— Идат! — извика един и мъжете награбиха оръжия и се затичаха към барикадите. Южните земни укрепления все още бяха непокътнати, но тук, в западния край на бившия фронтови авангард, най-вдадената напред част на фронтовата линия, предните постове бяха вдигнали набързо преграда от изпопадали дънери и плитки окопи.
Лъкометците се изправиха в готовност, с насочени стрели, но очакваната конна атака не се появи. Пред очите им изникна самотна фигура на ездач. Беше вдигнал ръце над главата си, със събрани длани, в знак, че идва за преговори. И нещо повече — ездачът беше облечен в черен халат.
Ездачът дръпна юздите на коня си в края на заграждението и попита на съвършен цурански:
— Кой командва тук?
Слисаният офицер отвърна:
— Командир Ватаун.
Конникът го сряза:
— Забравяте се, щурмови водач. — Той огледа цветовете и знаците по нагръдника и шлема му. — Нима Чилапанинго са лишени от елементарно възпитание?
— Моля за извинение, велики — запелтечи офицерът. — Просто не ви очаквахме.