— Доведете командир Ватаун тук.
— Както заповядате, велики.
Командирът на цуранския авангард се появи много скоро. Беше кривокрак тумбест стар ветеран. Велик или не, първата му грижа все пак беше сигурността на поверените му бойци. Той изгледа магьосника подозрително.
— Ето ме, велики.
— Дошъл съм да ви заповядам да се върнете с войниците си в долината.
Командир Ватаун се усмихна мрачно и поклати глава.
— Съжалявам, велики, но не мога. До нас стигна вестта за делата ви, както и че Конгрегацията е поставила под въпрос вашето положение. Може би вече не сте над закона. Ако не бяхте дошъл тук с жеста за преговори, щях да заповядам да ви задържат, колкото и скъпо да ни струва това.
Пъг усети, че бузите му се зачервиха. Знаеше, че Конгрегацията може да го отхвърли, но въпреки това го заболя, щом го чу. За съжаление, даваше си сметка, че поради обучението, на което бе подложен, винаги щеше да изпитва лоялност към онова чуждо място и никога вече нямаше да се чувства напълно у дома си в родния си свят.
Пъг въздъхна и попита:
— Тогава какво ще правите?
Войсковият командир сви рамене.
— Ще държим позициите. Ще умрем, ако трябва.
— Тогава ще ви предложа нещо, командире. Вие сам трябва да решите дали е уловка, или не. Касуми от Шинцаваи донесе предложение от Светлината небесна до краля на Мидкемия. Беше предложение за мир. Кралят го отхвърли, но сега ще има нов крал, който желае да сключи мир. Бих ви помолил да отнесете вестта в Свещения град, на императора, че принц Луам ще приеме мира. Ще го направите ли?
Командирът се замисли.
— Ако това, което казвате, е вярно, тогава ще е глупаво от моя страна да жертвам хората си. Какви гаранции ще ми дадете?
— Давам ви своята дума на Велик — ако това все още значи нещо за вас, — че всичко, което ви казвам, е вярно. Също така ви обещавам, че за хората ви ще се осигури свободен коридор назад до долината, срещу обещанието, че ще се върнат в Империята за срок от една година. И лично ще дойда до входа на долината, до вашата линия като заложник. Това достатъчно ли е?
Командирът се замисли и огледа уморените си, жадни и прегладнели бойци.
— Ще приема, велики. Ако самата Светлина небесна желае край на тази война, кой съм аз, че да я удължавам?
— Оаксатукан от стари времена са прочути със своята храброст. Вече може да се каже, че заслужават почест и заради своята мъдрост.
Командирът се поклони, след което се обърна към войниците си.
— Предайте заповедта. Връщаме се… у дома.
Вестта, че императорът ще се съгласи на мир, стигна до лагера четири дни по-късно. Пъг бе връчил писмено послание на Ватаун, което трябваше да се пренесе през разлома. Запечатано бе с черния печат на Конгрегацията, тъй че никой не можеше да осуети бързото му доставяне. Адресирал го бе до Фумита и го молеше да донесе в Свещения град, че новият крал няма да настоява за никакви обезщетения, а ще приеме мира безусловно.
Луам видимо се развълнува, когато Пъг му прочете отговора. Императорът щеше лично да премине през зева в пространството, за да подпише официалния договор с Кралството. Пъг едва не се разплака, щом го дочете, и из лагера бързо се разпространи вестта, че войната е свършила. Вдигнаха се възгласи до небесата.
Пъг и Кълган седяха в шатрата на стария магьосник. За пръв път от толкова години изпитваха отново нещо твърде напомнящо за старата им връзка. Пъг тъкмо довършваше дългото си обяснение за цуранската система на обучение на новаци.
— Пъг — отрони Кълган, след като дръпна здраво от лулата си. — Струва ми се, че сега, след като войната свърши, можем отново да се върнем към своята магьосническа работа. Само че сега ти си учителят, а аз — ученикът.
— Много неща можем да научим един от друг, Кълган. Но се боя, че старите навици умират трудно. Не смятам, че изобщо бих могъл да свикна с представата, че си ми ученик. А и ти знаеш много неща, които все още не мога да постигна.
Кълган привидно се изненада.
— Нима? За малко щях да си помисля, че скромните ми умения са далеч под твоето величие.
Пъг отново изпита познатото притеснение от времето, когато бе ученик на Кълган.
— Ето че пак ми се присмиваш.
Кълган се засмя.
— Съвсем малко, момчето ми. А ти все още си момче за моите напреднали години. Не е лесно за мен да видя как едно невзрачно чираче се е превърнало в най-могъщия чародей на друг свят.
— „Невзрачно“ май е най-точната дума. Отначало аз исках само да стана войник. Мисля, че го знаеш. После, когато най-сетне реших да се посветя сериозно на учението си, започна това нашествие. — Пъг се усмихна. — Струва ми се, че ти просто изпита жал към мен в оня ден, когато останах сам пред свитата на херцога, единственото неизбрано момче.