— Вярно е само отчасти, макар че аз пръв усетих силата в теб. И преценката ми се оказа вярна, независимо колко странни събития трябваше да се случат, за да съзрее дарбата ти.
Пъг въздъхна.
— Мда, в Конгрегацията здраво държат на обучението. Засекат ли веднъж силата в теб, имаш две възможности: успех или смърт. И след като ти избият от главата всички други мисли, не ти остава нищо друго, освен да учиш чародейството. Без всичко това едва ли щях да постигна толкова.
— Не смятам, че е така — възрази Кълган. — Дори цураните никога да не бяха идвали, пак щеше да се намери пътека към величието, по която да тръгнеш.
Седяха и си говореха, и двамата щастливи от близостта на другия. След известно време се стъмни и те запалиха огъня. Катала дойде до палатката да види дали мъжът й ще излезе с нея и детето за празненството, давано от крал Луам. Надникна вътре, видя двамата увлечени в разговор мъже, усмихна се и се върна при сина си.
Глава 31
Заблуди
Томас се сепна и се събуди. Нещо странно го бе привикало от съня в предутринната мрачина. Той се изправи рязко в постелята, наострил сетива, мъчейки се да си припомни какво го е събудило.
Агларана се размърда сънено до него. Откакто се беше завърнал след сблъсъка си с Мартин заради цуранските пленници, той се беше освободил от чуждите сънища и заслепяващата ярост. Не беше вече нито момчето от Крудий, нито древният Властелин на драконите, а съвсем ново същество, съчетало качествата и на единия, и на другия.
Кралицата на елфите се пробуди и бавно се пресегна да го докосне по рамото. Мускулите му се отпуснаха, лишени от онова напрежение, когато се бореше с древен сън. Тя въздъхна и промълви:
— Томас, какво има?
Той се пресегна и погали ръката й.
— Не знам. Нещо странно стана преди малко. — Седеше с леко извърната настрани глава, сякаш вслушан в нещо далечно. — Някаква… промяна в порядъка на нещата може би.
Кралицата на елфите не каза нищо. Откакто бе станал неин любовник, тя бе привикнала със загадъчната му способност да усеща събития, ставащи другаде — дарба непосилна дори за най-надарените древни Заклинатели. Остатък от наследството на валхеру, това странно сетиво напълно бе разцъфтяло, откакто той си бе възвърнал човешката природа. Струваше й се непонятно и в същото време насърчително, че мощта на валхеру, въплътена в него, бе станала по-ясна и отчетлива едва след като той си възвърна човечността. Сякаш някаква сила се бе погрижила да я задържи притъпена, докато Томас не придобие необходимата мъдрост, за да я използва.
Томас престана да се вслушва и тръсна глава.
— Беше нещо на изток. Смесица от радостно веселие и дълбока скръб. — Гласът му прозвуча развълнувано. — Отива си един век.
Той се надигна и стана от постелята, мощните му мускули се отразиха в елфските очи на Агларана на бледата светлина. Томас застана до вратата на спалнята им, погледна притихналия Елвандар и се вслуша в нощните звуци. Всичко изглеждаше спокойно.
Мирисът на гора — гъст, сладък и омайващ — се бе прошарил със смътно доловимите аромати от снощната вечеря и с миризмата на пресния хляб, току-що изваден от пещите за закуската. Пееха нощни птици, а дневните подемаха предутринното си пърхане в слънцето се готвеше да се издигне на изток. Докосването на хладния въздух по голата му кожа беше като милувка.
Ръцете на Агларана обгърнаха кръста му и той усети плътния й допир. Усети пулса на сърцето й до своето.
— Господарю мой. Обич моя — промълви тя. — Да се върнем в ложето ни.
Той отвърна на прегръдката й и усети топлината на кожата й.
— Има нещо… — Притисна я още по-плътно, но нежно до себе си. — Има някакво усещане за надежда.
Тя усети надигащата се в него страст — отговор на нейната собствена.
— Надежда. Дано да е истина.
Той сведе очи към лицето й със сетива, изострени в предутринния сумрак не по-малко от нейните, и изпи красотата й.
— Никога не губи надежда, кралице моя.
Целуна я с жажда и бързо забрави за онова, което го беше събудило.
Когато стражът влезе и му докладва за идването на Пъг и Кълган, Луам седеше в палатката си и съставяше писмото, което трябваше да изпрати в Крудий. Луам стана да ги посрещне и щом стражът излезе, ги покани да седнат.
— Ужасно се нуждаех от съвета ви. — Той се отпусна на стола си и махна с ръка към свитъка. — За да пристигне Арута навреме за мирните преговори, това трябва да замине още днес. Но никога не съм се оправял добре с писането, а и трябва да призная, че ми е трудно да опиша събитията от последната седмица.