Томас се усмихна на Калин.
— Няма да кръстосам меч с теб, сине на моята любима.
— Ако се стремиш да станеш наш крал, ще трябва.
Томас пристъпи към Калин. Никога между двамата не бе съществувала особена близост, защото повече от всеки друг Калин се беше страхувал от заплахата, каквато можеше да се окаже Томас за неговия народ, и сега беше готов да се бие, ако трябва.
Томас постави ръка на рамото на Калин и се взря в очите му.
— Ти си наследникът. Не казвам, че ще ставам ваш крал. — Отстъпи и се обърна към целия съвет. — Аз съм това, което виждате сред себе си, същество, наследило две раси. Притежавам силата на валхеру, макар да не съм се родил с нея, и умът ми помни векове, отдавна превърнали се в прах. Но също така имам спомените на едно момче и отново мога да изпитам радостта от смеха и от милувката на любимата. — Той се вгледа в кралицата на елфите. — Претендирам единствено за правото да седя до моята кралица, с ваша благословия — като неин съпруг. Ще приема само толкова власт, колкото тя и вие бихте ми дали, и нищо повече. И никаква да не ми дадете, все пак ще остана до нея. — И той добави твърдо: — Но няма да отстъпя от следното: нашето дете ще получи наследство, неопетнено от незаконно рождение.
Последва одобрителен шепот, а Томас се извърна към Агларана п каза на древния език на елфите:
— Ще ме приемеш ли за свой съпруг?
Очите на кралицата засияха. Тя погледна Татар.
— Да. Има ли някой, който отрича това мое право?
Татар огледа останалите съветници, не забеляза разногласия и заяви:
— Разрешено е, повелителко.
Изведнъж събраните елфи нададоха одобрителен вик и скоро дотичаха и други, за да разберат причината за необичайното оживление на съвета. И те на свой ред се включиха в ликуването, защото всички знаеха за любовта на кралицата към воина в бяло и златно и го приемаха за достоен съпруг.
— Добре си научил нравите ни, Томас — каза Калин. — Ако бе постъпил другояче, щеше да предизвикаш раздор или поне съмнения. Благодаря ти за благоразумието.
Томас стисна здраво ръката му.
— Просто така е справедливо, Калин. Твоето право е неоспоримо. Когато двамата с кралицата отпътуваме за Блажените острови, детето ни ще бъде твой верен поданик.
Агларана пристъпи до Томас, а Мартин се присъедини към тях и им каза:
— Желая ви радост във всичко.
Томас прегърна приятеля си, а също и кралицата. Калин извика да запазят тишина и когато шумът заглъхна, заяви:
— Време е за ясна реч. И нека да узнаят всички, че онова, което беше факт през толкова години, сега признава се открито. Томас е Бойният водач на Елвандар и принц-консорт на нашата кралица. На думите му всички ще се подчиняват освен кралицата. Това го казвам аз, Калин.
— И аз го потвърждавам — отекна Татар. После съветът се поклони пред кралицата и нейния консорт.
— Добре е, че ще си тръгна от Елвандар, когато щастието тук се върна — каза Мартин.
— Нима напускаш? — попита Агларана.
— Боя се, че съм длъжен. Все още има война и аз все още съм майстор-ловецът на Крудий. Освен това — добави той с усмивка — боя се, че на Гарет много му се услади да си лежи и да се наслаждава на вашата щедрост. Ще трябва да го подгоня по пътеките преди да е затлъстял.
— Няма ли да останеш за сватбата? — попита Томас.
Мартин понечи да се извини, но Агларана каза:
— Церемонията може да е още утре.
Мартин отстъпи.
— Само още един ден? С удоволствие.
Чу се вик. Томас се обърна и видя Долган, който се провираше към тях през тълпата.
— Не бяхме поканени на съвета, но щом чухме виковете, дойдохме — каза вождът на джуджетата. Зад него Томас и Агларана видяха да се приближават и останалите джуджета.
Томас постави ръка на рамото на Долган.
— Добре си дошъл, стари друже. Дойдохте за празник. Ще има сватба.
Долган изгледа и двамата с веща усмивка.
— Тъй де, крайно време беше.
Ездачът пришпори коня си покрай отстъпващите цурански колони. Все още го смущаваше големият им брой, поел на изток, а и доскорошният враг го гледаше нащрек как отминава покрай тях на път за Елвандар.
Лаури спря коня до една издадена скала, от която цурански офицер надзираваше строя на оттеглящите се войници. Лаури се обърна към него и каза:
— Къде е най-близкото укрепление отвъд реката?
Дори да се изненада от почти съвършената цуранска реч на варварина, офицерът не го показа, а кимна натам, откъдето прииждаха войниците, и отвърна:
— Недалече оттук. На по-малко от час път. С вашия звяр ще е по-бързо. Ще го отличите по двете големи дървета от двете страни на поляната, над едно място, където има малък водопад.