— Казва: „Негово най-императорско величество Ичиндар, деветдесет и първият император, Светлината небесна и владетел на всички народи на Цурануани, изпраща поздрави на своя брат монарх негово най-кралско височество принц Луам, владетел на земите, известни като Кралството. Ще приеме ли принцът неговата покана да се срещнат в центъра на долината?“
— Предай му, че връщам поздравите му и ще се радвам да се срещна с него на посоченото място — заяви Луам и Пъг преведе с подобаващата за случая цуранска натруфеност. Херолдът се поклони и тръгна обратно към строя на своите.
Видяха как носилката на императора се понесе напред и Луам даде сигнал на своя ескорт да го придружи. Пъг, Кълган и Лаури тръгнаха с почетния ескорт; Мийчъм остана при войниците.
Кралските конници стигнаха първи на уговореното място и зачакаха приближаването на имперската свита. Двадесет роби носеха носилката; бяха избрани заради еднаквия си ръст и външност, и яките им мускули се издуваха от напрежението под тежестта й. Ефирни бели завеси се полюшваха над позлатените дървени подпори, инкрустирани с едри скъпоценни камъни, красиви и неописуемо скъпи. Редкият метал и гемите улавяха слънчевите лъчи и блестяха ярко.
Зад носилката крачеха в тържествен марш представители на най-могъщите фамилии на Империята. Бяха петима, по един от всяка фамилия, имаща право да излъчи новия Властелин на войната.
Снишиха носилката и Ичиндар, императорът на всички народи на Цурануани, слезе. Беше облечен в златна броня, на неоценима стойност според цуранските стандарти. Той пристъпи към Луам, който бе слязъл от коня си, за да го посрещне. Пъг, който трябваше да превежда, слезе и застана отстрани на двамата владетели. Императорът му кимна бегло.
Луам и Ичиндар се изгледаха с любопитство и и двамата като че ли се изненадаха от младостта на другия. Ичиндар беше само с три години по-голям от новия Наследник.
Луам започна да поздравява императора, изразявайки приятелските си чувства и надеждата си за мир. Ичиндар отвърна подобаващо. После Светлината небесна пристъпи напред и протегна десницата си.
— Доколкото знаем, такъв е вашият обичай.
Луам стисна ръката на императора на Цурануани. Изведнъж напрежението спадна и от двете страни на долината заехтяха възгласи. Двамата монарси се усмихваха и ръкостискането им беше енергично и здраво.
Луам каза:
— Дано това се окаже началото на дълъг мир между двете ни държави.
Ичиндар отговори:
— Мирът е новост за Цурануани, но вярвам, че ще се научим бързо. Моят Върховен съвет е раздвоен заради действията ми. Надявам се, че плодовете на взаимния обмен и благоденствието, което ще ни донесе взаимното опознаване, ще обедини възгледите.
— Такова е и моето желание — отвърна Луам. — В чест на това примирие поръчах да приготвят дар за вас. — Той даде знак и един войник се затича откъм кралския строй, повел зад себе си красив черен боен жребец. На гърба му имаше черно седло, украсено злато, а на седлото висеше широк меч с отрупана със скъпоценностти ножница и дръжка.
Ичиндар изгледа коня малко скептично, но беше възхитен от майсторската изработка на меча. Вдигна тежкото оръжие и промълви:
— Голяма чест ми оказвате, принц Луам.
После даде знак на един от свитата си и той се разпореди да донесат ответния дар. Двама роби донесоха обемисто ковчеже и го сложиха пред Луам. Беше издялано от дърво нганги и излъскано до тъмен блясък. Спирали обкръжаваха фино резбованите фигури на цурански зверове и птици. Всички бяха изкусно оцветени с по-тъмни и светли тонове, толкова детайлно, че приличаха на живи. Само по себе си ковчежето представляваше изящен дар, но когато отвориха капака му, на слънцето заблестя цяло съкровище от най-фино изваяни скъпоценни камъни, всеки с големината на мъжки палец.
— Ще ми бъде трудно да обоснова репарации пред Върховния съвет, а в момента положението ми пред тях не е най-доброто, но за дар, който да отбележи този случай, не могат да ме укорят — каза императорът. — Надявам се това да възмезди отчасти разрухата, която моят народ ви причини.
Луам леко се поклони.
— Вие сте щедър и ви благодаря. Ще приемете ли поканата ми да се освежим с лека закуска?
Императорът кимна и Луам се разпореди да вдигнат павилион. Дузина войници слязоха от конете и бързо вдигнаха голям павилион. Под платнището подредиха столове и маса. Други войници поднесоха вино и храна и ги поставиха на масата.
Пъг издърпа голямо, покрито с възглавнички кресло за императора, а Арута направи същото за брат си. Двамата владетели седнаха и Ичиндар каза:
— Това е доста по-удобно от моя трон. Трябва да си поръчам възглавница.