Наляха вино и Луам и императорът вдигнаха тостове един за друг. После бе предложен тост за мира. Всички присъстващи пиха. Ичиндар се обърна към Пъг.
— Велики, изглежда, тази среща между двама ни ще се окаже по-здравословна от предишната.
Пъг се поклони.
— Надявам се, ваше императорско величество. Надявам се и да сте ми простили, че осуетих Имперските игри.
Императорът се намръщи.
— Осуетил? Че то си беше направо погром.
Пъг преведе на останалите, а Ичиндар се усмихна с печално одобрение.
— Великият предизвика доста нововъведения в империята ми. Боя се, че няма да сме видели всички последствия от делата му дълго след като името му се забрави. Все пак това е минало. Сега нека помислим за бъдещето.
Почетните гости от двата лагера се смълчаха, а двамата монарси започнаха да обсъждат как по най-добър начин да се установят отношенията между народите от двата свята.
Томас наблюдаваше павилиона. Калин и Долган чакаха притихнали от двете му страни. Зад тях в готовност стояха над две хиляди елфи и джуджета. Бяха навлезли в долината през Северния проход, придвижвайки се покрай събраните войски на Кралството.
Бяха заобиколили поляната, струпвайки се в леса на запад, откъдето ясно се виждаше ставащото долу.
— Не забелязвам никакви признаци за коварство — каза Томас на двамата си приятели.
Второто джудже, Хартом от Камен връх, пристъпи към тях.
— Тъй е, елфче. Всичко изглежда съвсем мирно въпреки предупрежденията на чародея.
Изведнъж по полето затрептя омара и гледката пред очите им се размаза и потръпна. После Томас и останалите видяха, че цуранските войници изваждат оръжия.
— Напред! — викна Томас.
Един кралски конник препусна от редиците на мидкемийците и рязко спря пред павилиона. Цуранските благородници го изгледаха недоверчиво, тъй като досега единствените войници наоколо бяха поднасящите закуската и напитките.
— Ваше височество! — извика конникът. — Става нещо странно!
— Какво? — попита Луам, притеснен от възбудата на войника.
— От нашата позиция виждаме движещи се фигури в горите на запад.
Луам се надигна и видя силуетите в края на леса. След миг, докато Пъг превеждаше думите им на императора, Луам каза:
— Това трябва да са джуджетата и елфите. — Той се обърна към Ичиндар. — Пратих известие на кралицата на елфите и на вождовете на джуджетата за мира. Сигурно идват да се включат.
Императорът се приближи до Луам и огледа лесовете.
— Но защо се крият зад дърветата? Защо не дойдат?
Луам се обърна към ездача.
— Иди да кажеш на онези сред дърветата да се присъединят към нас.
Гвардеецът препусна към гората, но изведнъж оттам се разнесоха викове и облечените в зелено елфи и джуджета в ризници се затичаха напред. Въздухът се изпълни с бойни песни и викове. Ичиндар загледа объркано връхлитащите фигури. Спътниците му наизвадиха оръжия. Един войник от редиците на цураните се затича към павилиона и изкрещя:
— Ваше величество, измамени сме! Това е капан!
Всички цурани отстъпиха назад с извадени мечове. Ичиндар изрева:
— Това ли е вашият мир? Изричате клетви и устройвате клопки?
Луам не разбра думите му, но тонът му беше съвсем недвусмислен. Той стисна рамото на Пъг и промълви:
— Кажи му, че нищо не знам за това!
Пъг се опита да извика, за да надмогне врявата, но цуранските благородници заотстъпваха, обкръжили Светлината небесна, и в същото време войниците им се втурваха напред, за да се присъединят към защитата на Ичиндар.
Докато цуранските войници се приближаваха, Луам извика:
— Назад! Назад към редиците ни!
Мидкемийците бързо скочиха по седлата.
Пъг чу гласа на императора, надмогнал околния шум.
— Изменници! Показахте вероломната си същност! Цурануани никога няма да прости на хора без чест. Ще сринем кралството ви в прахта!
Щом елфите и джуджетата налетяха върху цуранските воини, закънтяха звуците на битката. Луам и всички с него препуснаха назад към своите, които седяха по седлата си и чакаха сигнал да се намесят в битката. Когато Луам дръпна юздите, лорд Брукал попита:
— Да нападнем ли, ваше височество?
Луам поклати глава.
— Няма да взема участие в това вероломство.
Той огледа полето на битката. Елфите и джуджетата изтласкваха цураните към машината на прорива. Императорът и охраната му заобикаляха, отбягвайки битката, оставяйки хилядата души почетна гвардия между нападателите и себе си. Виждаха се бегачи, изчезващи през прага на разлома.
Арута приближи коня си до Луам и каза:
— Трябва да атакуваме. Скоро елфите и джуджетата ще бъдат надвити. От другата страна на този процеп има още десет хиляди цурани, само на крачка оттук. Ако изобщо се надяваш да прекратиш тази проклета война, трябва да пленим и задържим тази машина.