Пъг кимна и излезе, след което се затича през цитаделата. Добра се до стълбите на кулата и заизкачва по две стъпала наведнъж. Вдигна ръка да почука и изпита странно усещане, все едно че се бе озовал до току-що ударила мълния. Космите по ръцете и главата му настръхнаха. Обля го внезапно чувство за нещо злокобно и той заблъска по вратата.
— Кълган! Кълган! Добре ли си? — завика момъкът, но отговор не последва. Опита да отвори, но резето бе пуснато. Натисна вратата с рамо и се опита да я отвори със сила, но тя удържа. Странното усещане беше отминало, но го обзе страх от мълчанието на Кълган.
Огледа се за нещо, с което да изкърти вратата, но не намери нищо подходящо и се затича обратно надолу.
Забърза се по дългия коридор и извика на двамата най-близки стражи:
— Вие двамата, тръгвайте с мен. Наставникът ми е в беда.
Мъжете последваха момчето нагоре по стълбището и ботушите им затропаха по каменните стъпала.
Когато стигнаха до вратата на мага, Пъг им нареди:
— Разбийте я!
Двамата бързо оставиха копията и щитовете и опряха рамене във вратата. Натиснаха веднъж, два пъти, три пъти, и с упорстващ стон дъските около металната плоскост на ключалката изпращяха. Последен натиск и вратата полетя навътре. Стражите се задържаха да не паднат през разтворената врата и отстъпиха. На лицата им бе изписано удивление и смут. Пъг се промуши между тях и погледна в стаята.
На пода лежеше Кълган, в несвяст. Синият му халат беше раздърпан и старецът беше заметнал едната си ръка пред лицето си, сякаш да се предпази. На две стъпки от него, там, където трябваше да се намира писалището, висеше потръпваща пустота. Пъг се втренчи във въздуха над пода. Огромна сфера от сиво, което не беше съвсем сиво, проблясваше с жилки с всички оттенъци на дъгата. От сивкавата сфера излизаха две човешки ръце, които опипваха тялото на магьосника. И когато след миг стигнаха до ръката на Кълган, се опитаха да я издърпат в пустотата. Пъг стоеше на място, обзет от ужас, защото който или каквото и да беше от другата страна на празното пространство, се опитваше да издърпа наставника му и да го прехвърли. Още две ръце се пресегнаха през потръпващата мъгла, уловиха ръката на мага там, където я държаха първите, и повлякоха Кълган към пустошта.
Пъг се обърна, грабна едно от копията, опрени на стената от слисаните стражи, и преди някой от двамата войници да реагира, го насочи към сивото петно и го хвърли.
Копието прелетя десетте стъпки, отделящи ги от Кълган, и изчезна в празното. Миг след това ръцете изпуснаха Кълган и се отдръпнаха. Изведнъж сивкавата празнота примигна и изчезна, придружена от пукота на изпълващия я въздух. Пъг се затича към Кълган и коленичи до учителя си.
Магьосникът дишаше, но лицето му беше восъчнобледо и плувнало в пот. Кожата му беше изстинала и лепкава от влага. Пъг изтича до постелята на Кълган, измъкна одеяло и след като зави мага, извика на стражите:
— Доведете отец Тъли!
През нощта Пъг и Томас останаха будни — не можеха да заспят. Тъли прегледа магьосника и предрече благоприятен изход. Кълган беше изпаднал в потрес, но след ден-два щеше да се оправи.
Херцог Боррик беше разпитал Пъг и стражите за онова, на което бяха станали очевидци, и из замъка се вдигна олелия. Всички стражи бяха вдигнати на крак и патрулите по границите на херцогството бяха удвоени. Херцогът все още не знаеше каква е връзката между появата на кораба и странното явление в покоите на мага, но не смяташе да подлага на риск сигурността на владението си. Навсякъде по стените на замъка горяха факли, а при фара на Дълги нос и града бяха изпратени отряди стража.
Томас, който седеше с Пъг на една от пейките в цветната градина на принцеса Карлайн, едно от малкото тихи местенца в замъка, изгледа замислено приятеля си и каза:
— Опасявам се, че тези цурани идат.
Пъг прокара длан по косата си.
— Това не го знаем.
Томас въздъхна уморено.
— Просто го чувствам.
— Ще разберем утре, когато Кълган ни разкаже какво се е случило.
Томас хвърли поглед към стената.
— Тук никога не е изглеждало така странно. Дори когато Тъмното братство и таласъмите нападнаха, когато бяхме малки, помниш ли?
Пъг кимна мълчаливо, а после отвърна:
— Тогава знаехме пред какво сме изправени. Тъмните елфи са нападали замъци много пъти. А таласъмите… е, те са просто таласъми.
Дълго останаха да седят смълчани. После тропотът на ботуши по настилката подсказа, че иде някой. Мечемайстор Фанън, в плетена ризница, се спря пред момчетата.