— Ба! — изсумтя Кълган. — Странни хора и вещи са се появявали неведнъж през годините, Тъли. Това със сигурност би обяснило откъде са идвали.
Тъли, изглежда, не желаеше да се съгласи с гледната му точка.
— Само теории, Кълган. Няма доказателства. Всички хора са загинали, а колкото до предметите… никой не разбира предназначението на двата или трите, които са оцелели, без да изгорят или да се изкривят до неузнаваемост.
Кълган се усмихна.
— Така ли? А какво ще ни кажеш за онзи непознат, дето се появи преди двадесет години в Саладор? Говореше на напълно непознат език и беше облечен съвсем странно.
Тъли изгледа Кълган накриво и допълни, като се обърна към херцога:
— И също така се оказа безнадежно луд, който не можеше да изрече и една понятна дума. Храмовете отделиха достатъчно време да се занимаят с него.
Боррик пребледня.
— Богове! Държава на воини, с армии неколкократно по-големи от нашите, разполагащи с достъп до нашия свят, когато им хрумне. Да се надяваме само, че няма да насочат погледа си към Кралството.
Кълган кимна и издуха облак дим.
— Засега не сме чували за други появявания на тези хора и бихме могли да не се боим от тях, но имам чувството, че… — Той остави мисълта си недовършена за момент, извърна се малко на една страна, за да се намести по-удобно, и продължи: — Може да е дреболия, но споменаването за мост в писмото ме безпокои. Намирисва, че между световете вече съществува постоянен път. Надявам се да греша.
Звукът на тежки стъпки по стъпалата ги накара да се обърнат. Вътре влезе забързано един страж, застана мирно пред херцога и му връчи къс хартия.
Херцогът го освободи и разгъна листа. Прочете го бързо, след което го подаде на Тъли.
— Пратих бързи ездачи до елфите и джуджетата, с гълъби, да върнат отговорите. Кралицата на елфите изпраща вест, че вече е тръгнала за Крудий и ще бъде тук след два дни.
Тъли поклати глава.
— Откакто съм жив, никога не съм чувал лейди Агларана да е напускала Елвандар. От това чак костите ми се смразяват.
— Нещата, изглежда, взимат лош обрат, след като е решила да дойде тук — рече Кълган. — Надявам се да греша, но ми се струва, че не сме единствените, които са научили за тези цурани.
В стаята настъпи тишина и Пъг усети чувство на безнадеждност. Отърси се от него, но ехото му продължи да го терзае.
Глава 6
Съветът на елфите
Пъг се наведе от прозореца.
Въпреки проливния дъжд, завалял рано заранта, из двора на замъка цареше суетня. Освен неизбежното шетане, предшестващо идването на важни гости, се добавяше и новостта, че тези гости ще са елфи. Дори редките посещения на някоя пратеник елф от кралица Агларана предизвикваха огромно любопитство, защото елфите рядко рискуваха да пътуват на юг от река Крудий. Елфите живееха настрани от човешкото общество и хората смятаха обичаите им за странни и пълни с вълшебства. Бяха живели в тези земи дълго преди идването на хората в Запада и съществуваше мълчаливо споразумение, че въпреки всякакви претенции на Кралството, елфите ще си останат свободен народ.
Окашляне накара Пъг да се обърне. Кълган, задълбочен над един дебел том, му даваше знак с очи да се върне към заниманията си.
— Ще имаш предостатъчно време да се дивиш на елфи, момче, и то само след няколко часа. После ще ти остане малко време за учене. Трябва да свикнеш да използваш най-полезно времето си.
Фантус допълзя и положи главата си в скута на момчето. Пъг го почеса разсеяно по костния ръб над окото, взе книгата си и се зачете. Кълган му беше поставил задача да формулира общите свойства на заклинания, описани от различни магьосници, надявайки се, че така ще задълбочи разбирането му за естеството на чародейсвото.
Кълган беше на мнение, че заклинанието на Пъг срещу тролите е било плод на силен моментен стрес. Надяваше се, че проучването на изследванията на други магьосници ще помогне на момчето да преодолее спънките, които му пречеха в обучението.
Пъг хвърли поглед към наставника си. Кълган бълваше внушителни облаци дим от дългата си лула и не показваше никакви признаци на умора от предния ден. Дори сърдито беше настоял момчето да използва тези часове за учене, вместо да седи бездейно и да чака пристигането на кралицата на елфите и нейната свита.
— Кълган?
— Да, Пъг?
— Много по-добре ще работим с теб, ако можехме по някакъв начин да поддържаме огъня за топло, но да изкараме пушека навън. — С пушека от мангала и лулата на мага, стаята беше потънала в гъста синкавосиня мъгла.