Магьосникът се изсмя гръмко.
— Прав си. — Кълган притвори за миг очи, ръцете му се развъртяха свирепо и той тихо и напевно изреди няколко заклинания. Скоро държеше в ръцете си голяма сфера от бяло-син пушек. Занесе я до прозореца и я изхвърли навън, а въздухът в стаята стана чист и свеж.
Пъг поклати глава и се засмя.
— Благодаря ти, Кълган. Но в главата ми се върти по-просто решение. Какво ще кажеш да направим комин?
— Невъзможно е, Пъг — отвърна Кълган, седна и посочи стената. — Ако бяха направили комин, когато са строили кулата, чудесно. Но да се опитваме да извадим камъните оттук през моята стая и чак до покрива, ще е трудно, да не кажем скъпо.
— Нямах предвид комин през стената, Кълган. Нали знаеш как топилнята в ковачницата има каменен свод, отвеждащ топлината и пушека през тавана? — Магьосникът кимна. — Е, ако някой ковач може да ни направи метален свод и метален комин, който да отвежда пушека до покрива, няма ли да е същото?
Кълган се замисли за миг.
— Не виждам защо да не стане. Но къде ще сложиш този комин?
— Ето там. — Пъг посочи два камъка вляво над прозореца. Бяха лошо закрепени още при строежа на кулата и сега между тях зееше пукнатина, през която вятърът нахлуваше с вой в стаята. — Този камък може да се извади — каза той и посочи левия. — Проверих го. Хлабав е. Коминът може да тръгне над мангала, да завие тук — младежът посочи едно място във въздуха над мангала и на равнището на камъка — и да излезе оттук. Като замажем около него, ще пази и от вятъра.
Кълган изглеждаше впечатлен.
— Идеята е новаторска, Пъг. Може и да стане. Ще поговоря с ковача утре сутринта и ще видя какво мисли той по въпроса. Чудно как никой не се е сетил досега.
Доволен от себе си, че му е хрумнало за комина, Пъг отново се залови със заниманията си. Препрочете пасажа, задържал погледа му преди малко, озадачен от някаква двусмислица. Накрая пак погледна магьосника и рече:
— Кълган.
— Да, Пъг?
— Ето пак. Магьосник Лутън тук използва същия трик като Марсъс, за да разстрои въздействието на заклинанието върху изричащия го, насочвайки го към външна цел. — Той остави големия том разтворен, за да не изтърве мястото, и вдигна друг. — Но Доркъс ето тук пише, че използването на този трик вреди на заклинанието, като увеличава вероятността то да не подейства. Как е възможно да има толкова много противоречия по природата на този единствен конструкт?
Кълган присви очи за миг и изгледа ученика си, после се отпусна назад и отправи във въздуха син облак дим.
— Това само доказва предишните ми думи, момко. Въпреки цялата суетност, които ние маговете може би проявяваме заради своя занаят, в него всъщност има твърде малко научна подреденост. Чародейството е сбор от народни мъдрости и умения, предавани от майстор на чирак от самото начало на времето. Опит и грешка, опит и грешка — това е бил пътят. Никога не е правено усилие магизмът да се подреди в някаква система, със закони, правила и аксиоми, които да са разбираеми и приемливи за всички. — Той загледа Пъг замислено. — Всеки един от нас е като дърводелец, който прави маса, но всеки от нас си избира различно дърво, различни триони, някои използват клечки и дибли, други използват пирони, трети длабове и зъбци, някои туткал, други не… накрая имаме маса, но средствата за нейната направа не са едни и същи във всички случаи. Това, за което говориш, най-вероятно е повече подсказ за ограниченията на всеки един от тези почтени мъдреци, които ти изучаваш, отколкото някакво предписание как да се правят магии. За Лутън и Марсъс трикът е подпомагал градежа на заклинанието; за Доркас — той е пречил.
— Разбирам примера ти, Кълган, но така и няма да разбера как всички тези магьосници са могли да правят едно и също, но по толкова различни начини. Разбирам, че всеки един от тях е искал да постигне своята цел и е намирал различни средства, но в начина, по който са го правили, нещо липсва.
Кълган го изгледа заинтригувано.
— И кое е това липсващо нещо, Пъг?
Момчето се замисли.
— Ами… не знам. Като че ли очаквам да намеря нещо, което да ми каже: „Ето така трябва да се направи, това е единственият начин“, или нещо подобно. Глупаво ли е?
Кълган кимна.
— Мисля, че вече те познавам достатъчно добре и те разбирам. Ти притежаваш много добре подреден ум, Пъг. Разбираш логиката далеч по-добре от мнозина, дори от хора, много по-възрастни от теб. Виждаш нещата по-скоро като система, отколкото като безразборно множество от събития. Навярно в това се крие част от проблема ти.
Лицето на Пъг издаде любопитството му и Кълган продължи.
— Много от това, на което се опитвам да те науча, се основава на система от логика, причина и следствие, но много — не. Все едно да учиш някого да свири на лютня. Можеш да му покажеш как се дърпат струните, но това знание само по себе си няма да го направи прочут трубадур. Твоят проблем е в изкуството, не в науката.