Потънал в дълбок размисъл, Кълган се изкачваше по стъпалата към стаята си. Изведнъж отгоре се разнесе вик:
— Пази се!
Кълган погледна нагоре тъкмо навреме, за да види търкалящия се по стълбите каменен блок. Отскочи настрана, а камъкът се блъсна в стената и продължи надолу по стълбището. Въздухът се изпълни с прахоляк от мазилката и Кълган закиха.
Томас и Пъг се появиха затичани надолу по стълбите. Бяха изплашени, но като видяха, че магът не е пострадал, се успокоиха.
Кълган ги изгледа заканително и попита:
— Какво беше всичко това?
Пъг се сви като изплашена овца, а Томас се опита да се слее със стената. Пъг заговори пръв:
— Опитвахме се да свалим камъка долу на двора, а той взе, че се изплъзна.
— Изплъзнал се? Та той се търкаляше като луд! Защо сте го помъкнали този камък и откъде е той?
— Това е оня, хлабавия, от моята стена — отвърна Пъг. — Измъкнахме го, за да може Гардел да напъха последната тръба. — Кълган, изглежда, все още не разбираше и Пъг продължи: — Заради свода над мангала, не помниш ли?
— Аха — отвърна Кълган. — Сетих се. — Пристигна един слуга да разбере какво е причинило шумотевицата и Кълган го помоли да доведе работници от двора да отнесат камъка. Човекът тръгна и Кълган каза на момчетата: — Е, хайде да го видим това чудо.
Качиха се по стълбите до стаята на момчето и завариха Гардел да намества последната тръба. Когато влязоха, ковачът се обърна и рече:
— Е, какво ще кажете?
Мангалът беше изместен по-близо до стената и сводът стоеше закрепен над него на четири метални пръчки с еднаква дължина. Целият пушек се улавяше от него и се отнасяше през металната тръба. За съжаление дупката на мястото на измъкнатия камък беше доста по-голяма от тръбата, така че повечето пушек се навяваше обратно в стаята от вятъра.
— Какво мислиш, Кълган? — попита Пъг.
— Какво да ти кажа, момче. Изглежда доста впечатляващо, но не забелязвам въздухът да е много по-чист.
Гардел шибна здраво металната качулка с ръка и тя изкънтя с калаен звън. Дебелите мазоли по ръката му го предпазиха да не се опари от нажежения метал.
— Ще стане тя, само да запълня тази дупка, чародеецо. Ще взема малко бича кожа, дето я използвам за щитове за конниците, ще изрежа дупка в нея, ще я напъхам около тръбата и ще я закова за стената. Ще я намажа с малко катран, а топлината ще я изсуши и ще я втвърди. Така ще задържа топлината и няма да пропуска дъжда и вятъра вътре, както и пушека. — Ковачът изглеждаше доволен от произведението си. — Е, отивам да взема кожата. Ей сега ще се върна.
Пъг изглеждаше готов да се пръсне от гордост и Томас споделяше гордостта му. Кълган леко се изкиска. Пъг се обърна към него и като си спомни къде учителят му е прекарал деня, попита:
— Какви са новините от съвета?
— Херцогът изпраща писма до всички благородници на Запада с подробни обяснения за случилото се и с призив да вдигнат в готовност армиите на Запада. Опасявам се, че на писарите на Тъли тепърва ще им се отвори много работа, защото херцогът иска да привършат час по-скоро. Тъли е на разположение, защото му наредиха да остане тук като съветник на Луам, заедно с Фанън и Алгон, докато херцогът отсъства.
— Съветник на Луам? Докато херцогът отсъства? — повтори Пъг неразбиращо.
— Да, херцогът, Арута и аз ще пътуваме до Свободните градове и после до Крондор, да говорим с принц Ерланд. Аз ще изпратя тази нощ съновно послание на един свой колега, стига да успея. Белган живее северно от Бордон. Той ще съобщи на Мийчъм, който би трябвало вече да е там, да ни намери кораб. Херцогът смята, че ще е най-добре да отнесе новините лично.
Пъг и Томас се спогледаха възбудено. Кълган знаеше, че и на двамата им се иска да тръгнат с тях. Да посетят Крондор щеше да е най-голямото приключение в младежкия им живот. Кълган поглади сивата си брада.
— Трудно ще ти бъде да продължиш с уроците си, но Тъли може да ти помогне да доогладиш някой и друг фокус.
Пъг беше готов да се пръсне.
— Моля те, Кълган, мога ли да дойда и аз?
Кълган се престори на изненадан.
— И ти ли? Не бях помислял за това. — Помълча малко, за да усили напрежението. — Ами… — Пъг го гледаше умолително. — … Всъщност защо не.
Пъг изрева и подскочи от радост.
Томас се помъчи да скрие разочарованието си. Изкара насилена усмивка на устните си и се постара да си даде вид, че е щастлив заради Пъг.
Кълган пристъпи към вратата. Пъг забеляза оклюмалата физиономия на Томас.
— Кълган? — Магьосникът се обърна с тънка усмивка на устните.
— Да, Пъг?
— И Томас, нали?
Томас поклати глава, защото нито беше член на дворцовата свита, нито подопечен на вълшебника, но очите му се впиха умолително в Кълган.