Кълган се усмихна широко.
— Мисля, че ще е по-добре да сте заедно, за да чакаме белята от двама ви само на едно място. Томас също. Ще го уредя с Фанън.
Томас ревна от радост и двете момчета се затупаха по гърбовете.
— Кога тръгваме? — попита Пъг.
Кълган се засмя.
— След пет дни. Или по-рано, ако херцогът получи вести от дребосъците. Към Северния път са изпратени бегачи да проверят дали е чист. Ако не, ще минем по Южния.
И излезе, а двете момчета заподскачаха и завикаха от радост.
Глава 7
Разбирателство
Пъг крачеше бързо през двора.
Принцеса Карлайн му беше пратила бележка, в която го молеше да се срещнат в градината й. Това беше първата вест от нея, откакто момичето бе избягало след последната им среща, и Пъг изпитваше безпокойство. Не искаше да си разваля отношенията с Карлайн, въпреки противоречивите си чувства. След краткия си разговор с Калин преди два дни той бе потърсил отец Тъли и си поговори с него надълго и широко.
Старият жрец с охота отдели от времето си да поговори с младежа, въпреки настойчивите изисквания, поставени от херцога на персонала му. За Пъг тази беседа се оказа много полезна, защото след нея той стана по-уверен и по-наясно със себе си. Последният съвет на стария духовник гласеше: „Престани да се тревожиш какво мисли и чувства принцесата и се постарай да разбереш какво чувстваш и мислиш самият ти.“
Той бе приел съвета на духовника и сега му беше съвсем ясно какво трябва да каже, ако Карлайн му заговори за някакво „разбирателство“ помежду им. За пръв път от няколко седмици момъкът изпитваше известно чувство за посока… макар да не беше сигурен докъде ще го доведе избраната пътека.
Стигна до градината на принцесата, зави на ъгъла и спря, защото вместо Карлайн до стъпалата стоеше скуайър Роланд. Роланд му кимна с лека усмивка.
— Добър ти ден, Роланд. — Пъг се огледа.
— Чакаме ли някого? — подхвърли Роланд уж между другото, едва прикривайки войнствения си тон, и небрежно постави длан на ефеса на меча си. Ако се изключеше оръжието, беше облечен както обикновено, в пъстър клин и туника в зелено и златисто, с високи ботуши за езда.
— Ами, всъщност очаквах да вида принцесата — отвърна Пъг с леко предизвикателен тон.
Роланд се престори на изненадан.
— Нима? Лейди Карлайн спомена нещо за бележка, но доколкото разбирам, отношенията между вас са пообтегнати…
Въпреки че Пъг се мъчеше да съчувства на Роланд заради положението, в което бе изпаднал в последно време, пренебрежително надменното му поведение и злобната му неприязън го подразниха и той не се сдържа и се сопна:
— Като скуайър към скуайър, Роланд, позволи ми да ти кажа следното: какви точно са отношенията между Карлайн и мен не е твоя работа!
На лицето на Роланд се изписа несдържан гняв. Той пристъпи напред и изгледа по-нисичкото момче.
— Проклет да си с твоето „не е твоя работа“! Не знам каква игричка си забъркал, Пъг, но ако направиш нещо, което да я нарани, ще те…
— Аз да я нараня! — прекъсна го Пъг. Беше потресен от неудържимата ярост на Роланд и разгневен от заплахата му. — Тя е тази, която си играе с нас и ни насъсква…
Изведнъж Пъг усети как земята под него се накланя, после се издигна и го удари отзад. Пред очите му засвяткаха звезди и в ушите му звъннаха камбани. Мина доста време, докато осъзнае, че Роланд го е ударил. Пъг разтърси глава и взорът му се проясни. Видя, че Роланд стои над него, стиснал юмруци.
— Ако още веднъж кажеш нещо лошо за нея, ще те пребия — изсъска по-високото момче.
Гневът, надигащ се в душата на Пъг, лумна още по-силно. Той предпазливо се изправи, без да откъсва очи от Роланд, застанал готов да се бие. Усетил горчивия вкус на яростта в устата си, Пъг каза:
— Имаше над две години, за да я спечелиш, Роланд. Откажи се.
Лицето на Роланд стана смъртнобледо и той пак замахна, повали Пъг на земята, хвърли се върху него и го заудря където свари. Пъг успя да се отскубне и двамата се изправиха и закръжиха един срещу друг. Сляпата ярост на физиономията на Роланд се замени от студен, пресметлив гняв — той пресмяташе разстоянието, което ги делеше. Запристъпва предпазливо с протегната напред лява ръка, десният юмрук бе прибран пред лицето му. Пъг нямаше никакъв опит с този начин на биене, наричан „юмручен бой“ и разиграван за пари от пътуващи циркаджии. Роланд обаче на няколко пъти беше показвал, че е доста добре запознат с този нов спорт.
Пъг се опита да получи предимство и дивашки замахна към главата на Роланд. Роланд се дръпна и Пъг се завъртя около оста си; после скуайърът скочи напред с изпъната лява ръка, удари Пъг в скулата и главата на младежа се люшна назад. Пъг се олюля и десният юмрук на Роланд пропусна брадичката му на косъм.